Проф. Искра Белева: Дебатите, които се водят са далеч от икономиката
"В България не се оценяват по достойнство тежестта на кризите. Дебатите, които се водят са много далеч от икономиката и задаващата се зима, която ще бъде придружена от много проблеми. Дори и да се състави кабинет, той технически няма да има възможност да внесе бюджет до края на годината. Липсва разговор за политиките, които трябва да фигурират в бюджета", това проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН.
Проф. Белева е силно разтревожена от липсата на политики, които трябва да фигурират в бъдещия бюджет.
„Бюджетът сам по себе си е цифри, разпределение на финансови средства, но зад тях стоят политики. Това, което е тревожно, че не виждаме дебат по тях и не виждаме признаци за консенсус за икономика и икономическо развитие“, подчерта експертът пред БГНес.
Тя посочи, че политиките, които трябва да се осъществят през бюджета, ще зависят от концепцията, която се възприема за развитие на страната. България има съответните стратегически документи за развитие до 2030 г., но предвид множеството кризи, на които сме свидетели, те се нуждаят от съответната актуализация.
„Силната непредвидимост на случващото се не само в България, но и по света прави много колебливи дебатите по икономика и икономическо развитие. Всякакви прогнози, които се правят, се ревизират все по-често и по-често. За съжаление, ревизиите са в негативен план, което означава, че икономиката е силно повлияна от други фактори“, отбеляза проф. Белева.
Според нея всичко, на което сме свидетели в момента се случва извън икономиката, но много силно я засяга.
„В рамките на три години имаме неочаквана здравна пандемия, която бе тотална изненада и причини силен шок. Това на свой ред доведе до изсипването на огромни количества пари в икономиките. САЩ са големият пример. Когато изсипахме огромни пари, за да защитим човека, ние нарушихме тотално паричното равновесие в света и отворихме пътя на инфлацията. Докато се опитвахме да се справим с нея, избухна войната срещу Украйна. Това доведе до изсипване на пари в отбранителния сектор. Последваха проблемите с бежанците. Това отново е шок върху икономиката, който не е икономически, но води до много силни последствия и реакции. Заедно с войната тръгнаха и проблемите с енергийните доставки. Високите цени на енергоносителите рефлектираха във всичко останал“, изброи проф. Белева.
Тя посочи, че есенните прогнози на международните финансови институции свидетелстват, че трендът през 2024 г. е надолу и не е ясно кога ще бъдат решени кризисните въпроси.
Проф. Искра Белева се съмнява, че може да бъде приложен успешно стандартният инструментариум, който по принцип се използва за борба при подобни случаи. Причината е, че имаме комбинация и наслагване от кризи: „В един тригодишен период Европа и светът преживяват невиждано стечение на негативни шокове върху икономиката… Въпросът за това какво можем са направим излиза от общоевропейското решение и отива в националните правителства“.
Тя е категорична, че в България не се оценява по достойнство тежестта на кризите, защото дебатите, които се водят са много далеч от икономиката и задаващата се зима, която ще бъде придружена от много проблеми.
„Ако се сбъднат прогнозите за рецесия, тогава къде отива България? Бюджетът на какво ще стъпи, какво ще разпределя, когато нямаме ясно позициониране на това, какво ще правим през следващата година, през следващия месец, следващото тримесечие. Докога икономиката може да върви на самоход, а тя върви в такава посока“, заяви проф. Белева.
На този фон бизнесът алармира, че става все по-трудно и по-трудно. Международните пазари започват да притискат не само нормалното движение на суровини, потоци, стоки. Те започват да удрят ценово и профилирани български производства и износ. Пример е пазарът на мед, където има снижение на цените, а България е един от големите производители и износители.
„Стандартна постановка е, че когато имаме кризи, икономиката трябва да се преструктурира“, каза проф. Белева и добави, че от години се говори за необходимостта от приоритети и ясно позициониране, така че да се подпомогнат и развият конкурентни производства, но си оставаме само с говоренето.
„Правителството също не се впечатлява засега от този въпрос. Дали ние ще подпомагаме и подкрепяме хората и доходите чрез растеж на заплати или ще подкрепяме бизнес и производства, а той ще решава в зависимост от това как работи и как се позиционира в конкурентноспособен план какво да плаща на работниците си“, заяви проф. Белева и добави, че при нас нещата изглеждат малко по-благоприятно.
Данните показват, че у нас инфлацията изяжда доходите на населението през последните месеци. „Инфлацията и динамиката на средната работна заплата показват, че през май и юни инфлацията изпреварва ръста на работната заплата. Инфлацията е 15,6% и 16,9% съответно. Динамиката на средната работна заплата е 11,8% и 13,6% съответно. Преди това инфлацията и динамиката на средната работна заплата се движат почти в синхрон“, посочи икономистът.
Един от големите минуси, който можем да добавим към всички онези негативни фактори, които се случват в Европа, но го има само в България.
„На този фон засега нещата вървят на самоход. Едва ли много дълго можем да продължим да се движим на самоход, ако продължат да се задълбочават европейските и световни проблеми по отношение на растежа и инфлацията“, предупреди проф. Белева.