Опонент на Здравко Димитров: Пробивът до Водната палата е единственото възможно решение
Панаирният мост е проектиран и изпълнен некадърно - той е опасен, твърди бившият зам.-кмет
Бившият зам.-кмет на Пловдив Александър Константинов (БСП) излиза със защитна позиция относно пробива до Водната палата. Проектът за 9,2 млн. лена, който стартира преди дни, продължава да предизвиква горещи дискусии. А днес привърженици на партия КОД за втори път протестираха във връзка с изграждането на пътното съоръжение, заради което се налага изсичане на дървета. Константинов е известен с критиките си към настоящото управление на града. Той беше в екипа на кмета Славчо Атанасов от квотата на БСП. Сега обаче смята, че проектът на администрацията на кмета Здравко Димитров е единственият възможен, за да реши, доколкото може проблема с трафика до Водната палата.
Ето какво пише той.
За първи път ще подкрепя кмета Здравко Димитров, дано ми простят неговите опоненти. Става дума за много обсъждания и конфликтен проект за подлез на бул. "Марица-юг" и "Цар Борис Трети Обединител".
Проблемът там е в некадърно проектирания и направен панаирен мост. Днес прочетох мнението на уважаван архитект, който сигурно е прав. Само че точно архитектите трябва да си посипят главата с пепел, защото Панаирният мост не е дошъл от нищото, сигурно името на някой виден архитект стои под него. (Строителството му започва през 1949 г., но е изоставено. Подновено е 10 г. по-късно. Мостът е дълъг 165 м и е пуснат в експлоатация на 25 август 1960 г. Проектанти са Илчо Илчев, Иван Николов и Екатерина Недялкова - б.р.)
Обърнете внимание, че всички други мостове са на много по високо ниво и на всички има преминаване под тях. Само Панаирният мост е толкова ниско, а това го прави и най-опасен при наводнение, защото аз си спомням, че през 2005 година водата стигаше почти до пътното платно. Този мост е не само много по-нисък, а и по-тесен. Бул. "Цар Борис Трети" е с три платна, а мостът е с две в една посока. Той е като фуния, в която се концентрира автомобилният поток. Всичко това е резултат от нечия архитектурна и строителна грешка. Неслучайно пловдивчани се шегуват с фигурите, полегнали от двете страни на моста, че се символи на пловдивския "айляк". Колелото, сътворено от кмета Иван Тотев, беше също грешка, защото има една Наредба №РД -02 - 20 - 2 от 20.12.2017 год. за планиране и проектиране на комуникационно-транспротната система на урбанизирани територии на МРРБ. Освен това има и Наредба № 2 от 29.06.2004 год. за планиране и проектиране на комуникационните и транспортни системи, която също е на МРРБ. В тези наредби е определено категорично при какъв трафик може да се проектира кръгово движение и при какъв се налага кръстовище на две нива. Трафикът на това кръстовище е категоричен, че не може да има колело.
Как се решава такъв ребус при две последователни грешни решения? Компромисно! Имаме сбъркан мост и сбъркано кръгово кръстовище, а задръстванията по моста са постоянни. Затова смятам, че при тези дадености предложеното решение е единствено възможното, колкото и недостатъци да има. Оставам настрана емоциите и политическите удари под кръста. Разберете, няма добро решение - това е възможното!