Откриха уникално огнище в Солницата край Провадия
Уникално обредно огнище – есхара, от 2-ри-1-ви век преди Христа бе открито през тази година от археолозите в праисторическия обект "Солницата-Провадия", съобщи днес ръководителят на разкопките академик Васил Николов.
Подобна есхара в Европа няма открита, бе категоричен ученият. По думите му, уникалното е, че в единия от очертаните триъгълници в огнището има фигура на жена в молитвена поза. Има есхари с украса от змии, геометрични фигури, но до сега не е откривано човешко изображение, допълни Николов.
Ученият разказа, че огнището категорично е обредно – ползвано е да се отправят молби или благодарности към боговете. До него е открито и нормално огнище, където хората са готвели. Николов уточни още, че есхарата вече е отнесена, за да бъде реставрирана и после ще бъде експонирана.
При разкопките археолозите са открили и керамични съдове, някои датирани към средния халколит (4700-4600 години пр. Хр.), други от следващия период – къснохалколитни. Намерени са и различни предмети от кост, сред които игли за коса, фигурки, кремъчни сечива, върхове на стрели и брадви. Последните са поредното доказателство, че живелите в селището периодично са били нападани и обсаждани, обясни Николов. И допълни, че това е напълно нормално, тъй като край днешна Провадия преди 6700-6600 години всъщност е бил монетният двор, така че е имало много желаещи да го притежават.
През тази година беше открит още един участък от стената, датирана към късния халколит, т.е. началото на Варненския некропол, разказа още Николов. По думите му, всъщност затова Солницата е уникален обект – тук са изградени и все още се виждат първите каменни крепости. Никъде по света няма такова нещо, обясни ученият. Той уточни, че през вековете на петото хилядолетие преди новата ера край това селище са изграждани три стени. Третата е най-широката, достигаща до 4,3 метра. На височина е възстановена до 2,80 – 2,90 метра, но, както показва науката за фортификациите, е била поне два пъти по-висока, допълни Николов. Според него строителите й на практика са заложили принципите за крепостно строителство, известни през Античността и Средновековието.
Вече има и много информация за 7-те скелета, които бяха открити в общ гроб през миналото лято, разказа още ученият. Той припомни, че сред останките имаше и две деца. Оказва се, че тези хора са страдали от много заболявания, включително анемия, посочи Николов. Тези хора са живели по времето, когато се променя климатът и земеделието изчезва, допълни ученият. Според него това е довело до вътрешни междуосибици в селището, тъй като през последните години археолозите се натъкнаха на два масови гроба. Явно земеделската продукция не е достигала за всички, хората са имали т. нар. пари, но е нямало какво да си купят с имането си.
За Николов от изключително значение е опазването на този уникалната праисторическа Солница. Затова вече е осигурено перфектно отводняване на терена чрез система от тръби, покрити с обработено срещу гниене дърво, за да не ги уврежда слънцето. Археолозите полагат грижа и за самите камъни. По думите на Николов те се пръскат със специално вещество, което импрегнира повърхността им и водата се плъзга, без да ги руши.