Строителството в България почти замря, но при жилищата има 30% ръст (Обзор)
Строителството в България се е свило драстично през второто тримесечие на 2022 г., като това не засяга само жилищното, показват данни на НСИ, публикувани в четвъртък.
Местните власти са издали в месеците между април и юни 2249 разрешителни за строеж на нови жилищни сгради с 13 810 жилища в тях с обща площ 1,6 млн. квадратни метра.
На годишна база това е увеличение с 28,9% на броя на разрешителните, на жилищата в тях - с 38,8%, а на площта им - с 43,3%.
При административните сгради обаче трендът е противоположен. През второто тримесечие са издадени само 20 такива разрешителни, което е намаление с 23,1%. Площта на тези административни сгради е малко над 23 хиляди квадрата и намалява с 47,7% в сравнение с второто тримесечие на предходната година.
Разрешителните за строеж имат валидност до 10 години и не задължават притежателя им да почне да строи веднага. Но при започнатото през второто тримесечие строителство тенденцията е същата.
Между април и юни са започнати 1388 нови жилищни сгради със 7202 жилища в тях с малко над 924 хиляди квадратни метра площ. В сравнение с година по-рано броят на започнатите сгради е намалял с 1,6%, но жилищата в тях се увеличават с 20,2%, а общата им застроена площ - със 17,9%. Започнатите административни сгради обаче са с 47% по-малко спрямо година по-рано, а площта им - с близо 50% по-малка.
Данните потвърждават вече разпространените от Камарата на строителите в България анализи, в които се казва, че през 2022 г. има драстичен спад на обществените поръчки за строителство. Една от причините е, че в момента сме в “нулев период” по отношение на оперативните програми - старите са изтекли, а новите все още не са започнали. От друга страна има редица случаи, в които дори на обявените обществени поръчки не се явяват достатъчно кандидати, тъй като цените на строителните материали продължават да растат, а няма законово основание за индексация на стойността на веднъж вече сключени договори.