Кметове искат изоставени училища по селата да стават фотоволтаични централи
Изоставени и рушащи се училищни сгради по селата се превръщат във фотоволтаични централи, но процесът се стопира от образователното министерство. Такова оплакване направиха кметове пред премиера кметове по време на дискусия с Националното сдружение на общините в Република България.
Конкретни примери за такова стопиране на инвестиционна активност изнесе кметът на Павликени Емануил Манолов. Той разказа, че в близките до града села имало много изоставени училищни сгради, за които има проявен интерес за превръщане във фотоволтаични централи. Местната власт започнала процедура по промяна на предназначението на сградите, но за да се получи писмено съгласие от министъра на образованието от МОН им искали архитектурни чертежи на сградата както и идейни проекти за бъдещото инвестиционно намерение, за да се съгласят.
Според Манолов това не било редно, първо, защото архитектурното заснемане на такива стари сгради, чиито архитектурни чертежи не се пазят, струва много пари, които общините не могат да си позволят. Освен това от въпроса му се разбра, че кметството тепърва ще обявява търг за изграждането на фотоволтаиците и поради това не може да покаже нищо. А хората по места искали да имат инвестиции и при тях, каза Манолов.
Премиерът Кирил Петков отговори, че може да уреди среща с образователния министър за конкретните случаи, но промяна на предназначението на едно училище, колкото и да е старо, не може да се направи току така. „Най-малкото трябва да се види тази сграда да не е и опасна“, каза той.
Другото оплакване на кмета на Павликени беше, че напоследък в региона са отслабнали водоносните пластове, от които се черпи вода за напояване. Той попита дали не може при изпускане на язовирите част от водата да се насочи към обектите на „Напоителни системи“.
Премиерът обаче отговори, че предприятието „Напоителни системи“ създава много проблеми с управлението, а язовирите – още по-големи. „Те са с различни собственици даже мислим как да разрешим някои проблеми при тях, трябва да знаете, че има 35 язовира с висок риск това е много по-важен проблем, отколкото къде да се изпраща водата, която се изпуска от тях“, каза Кирил Петков.