Младата пловдивска учителка Лидия Величкова: Старомодно е да се изпитва на дъската, урокът вече е спектакъл

24.05.2022 07:00 Радко Паунов
Лидия Величкова

Телефонът не може да замени буквара и книгата, категорична е преподавателката

- Целият ми клас завършва с отличен, доволна е тя

Лидия Величкова е за първа година начален учител в елитното пловдивско основно училище "Драган Манчов". Преподава на 2 Б клас. Казва, че го прави с любов и всеотдайност.
Завършила е "Начална и предучилищна педагогика" в Пловдивския университет "П. Хилендарски", а в момента кара магистратура "Обучение по информационни технологии в началното училище". Тя е сред най-младите преподаватели в Пловдив.

- Г-це Величкова, какво е да си начален учител в днешно време?

- Призвание. Началният учител е изключително важен, тъй като дава образователната основа на децата. Буквално им държи ръката и ги учи да пишат. За това се иска търпение и много любов. Още като ученичка в гимназията реших, че ще стана учител на най-малките. Искам да отбележа, че с моите ученици взаимно се учим. Те всеки ден ми показват нови и интересни неща. Впечатляват ме с откровеността си и с жаждата за знания.

- Какво най-често ви питат?

- О, питат за всичко. Любознателни са, искат да знаят повече. Много често държат да им разказвам повече от това, което е в учебното съдържание. За да не ги разочаровам, непрекъснато чета и обогатявам знанията си. Така мога да отговарям на въпросите им. Защото няма по-голямо разочарование за ученик, ако учителят не може да му отговори.

- Казват, че съвременният ученик не е толкова отдаден на ученето. Така ли е?

- Не бих казала. Впечатленията ми са, че децата са много по-активни и любознателни. Затова учителят е длъжен да търси различни методи и да ползва информационните технологии, за да е в час с времето. Така може да им привлича вниманието. Отдавна мина времето ученикът да бъде изпитван на дъската, а учителят да се държи като господар. Това са остарели методи. Урокът трябва да е поднесен като спектакъл. Така ученикът става съучастник. Когато превърнеш класната стая в сцена, всеки иска да се изяви на нея. Разбира се, материалът трябва да бъде поднесен по най-интересния начин. Това става с различни подходи.

- Какви похвати ползвате, за да накарате учениците да бъдат съпричастни към учебния процес?

- Предимно дидактични игри, видеа, аудио - всичко, което е по-различно от традиционната беседа. Много е важно учителят да е близък с децата. На практика той е и като втори техен родител, защото освен преподаване, трябва да се грижи детето да е облечено, да са му завързани връзките на обувките, да е нахранено. Разбира се, това се отнася за учениците в началния курс.

- Как протича един час с вас?

- Започва с прегръдки и усмивки. Това ме радва и зарежда. Мотивира ме да съм креативна. Доставя ми истинско удоволствие, когато понякога децата не искат да си тръгнат от училище.

- Учителската професия преди години изобщо не беше популярна. Защо решихте да се посветите на нея?

- В началото казах, че това е призвание. Нямала съм никакви колебания. Какво по-хубаво да дадеш начално образование на децата, да ги тласнеш към знание? Това е вдъхновяващо и зареждащо.

- Защо решихте да продължите с информационни технологии?

- За мен са много интересни, светът върви натам. Те са неизменна част от всекидневието ни. Децата обожават всичко свързано с телефони, таблети и игри.
- Измести ли телефонът буквара в българското училище?
- Не бих казала. Да, с телефона може да се учи. По всеки предмет могат да бъдат направени работни листчета. Учебникът и книгата обаче никога няма да си отидат. Телефонът и таблетът по-скоро могат да направят по-интересен урока, но като допълнителен ресурс. В момента моите ученици от 2 клас усвояват таблицата за умножение и деление, частите на речта в българския език. И това е много отговорно. Ако ученикът не научи правописа и правоговора в началния и средния курс, той остава неграмотен за цял живот.

- Какво показват наблюденията ви - кое е най-интересно на вашите ученици?

- По принцип всяко дете е различно. Но най-много ги привличат творческите занятия. Във всеки урок накрая има практическа задача. Тя може да е свързана с информационните технологии, с изобразително изкуство, изобщо по всякакъв начин, по който новите знания могат да се поднесат любопитно.

- С какъв успех вашите ученици завършват втори клас?

- С отличен.

- Всичките?

- Да. При нас децата са умни, ученолюбиви, любопитни и трудолюбиви. Средният успех на класа е отличен. На всичките ми 25 ученици.

- На какво се дължи това?

- Отдадени са образованието. Искат да знаят все повече и повече. Това се дължи и на амбицията на родителите, които много помагат на децата си. Когато има взаимодействие между тях и учителя, резултатът е налице.

- Как ще отбележите Деня на славянската писменост?

- Ще участваме в празничното шествие на Пловдив. Това е особено красив ден, който децата чакат с нетърпение.

- Какво бихте казали на абитуриентите, които се колебаят дали да изберат учителската професия?

- Много си струва да си учител. Това е най-хубавата професия. Трудна е, но си заслужава. В нея аз открих своя път.

Други от Пловдивски

Колко протестираха в Пловдив – 10, 15, 30 хиляди?

От последните 10 години градът не помни толкова много хора от различни възрасти Мнозина от участниците се оплакваха от трудния живот "Пловдив се събуди – спи, дреме, бичи айляк

Наталия Киселова: Бюджетът не се оттегля, а се преработва

Към момента проектобюджетът за 2026 година не се оттегля, а се преработва. Това заяви бившият председател на Народното събрание Наталия Киселова в студиото на "Опорни хора" по Bulgaria ON AIR

Влакът, който подценяваме, може да е удобен и бърз

Железопътният транспорт в България остава в сянката на големите обещания за магистрали и скоростни пътища. А влакът, който, за съжаление, е силно подценяван в България от десетки години

Димитър Митовски: Като ученик минавах всеки ден през Капана – тогава доста запуснат и изоставен

В регионалните приложения "Рестарт" търсим известни хора, родени в съответния град, които в момента не живеят в него. Те разказват много емоционално за приятелствата от детството

Бина Харалампиева: Като дойдох в София, ми се видя сива – не цветна и красива като родния Пловдив

В регионалните приложения "Рестарт" търсим известни хора, родени в съответния град, които в момента не живеят в него. Те разказват много емоционално за приятелствата от детството

>