"Капш" даде на държавата ключ за толсистемата докато прокурори проверяват договора
Нямало IT специалисти, които да работят за 1500 лв., и поради това външна фирма поела поддръжката
Правата за достъп до толсистемата за пътни такси са ревизирани, актуализирани са паролите за достъп. Новите кодове бяха връчени в четвъртък на члена на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) Асен Ненчев от Михаел Вебер - изпълнителен директор на австрийската фирма “Капш”, която изгради толсистемата.
Церемонията бе в регионалното министерство в присъствието на вицепремиера Гроздан Караджов, заместника му Явор Пенчев, председателя на АПИ Тодор Василев и директора на Националното толуправление Иво Иванов.
“Целта е да бъдат избегнати всякакви съмнения и с новото управление на АПИ гарантираме, че
няма да има
незаконен достъп
до данните
в толуправлението”, коментира Караджов.
Всички съществуващи досега потребителски кодове са спрени. Новите ще бъдат поименни, за да е ясно кой кога е влизал. На всеки 6 месеца тези кодове ще се актуализират.
С това връчване от “Капш” отговоряли на едно от обвиненията в проверката на Икономическа полиция, която предаде преди дни материали с нарушения на прокуратурата. Те се отнасят за втория договор с фирмата - за поддържането на толсистемата. Според съобщението на МВР отпреди няколко дни е даден неправомерен достъп на фирма подизпълнител, която изобщо не била спомената в договора, подписан от бившето ръководство на АПИ с австрийците в края на 2020 г.
Давайки на ръководството на АПИ да определя кой ще има достъп до данните, фирмата коригира това. Прокуратурата обаче тепърва ще трябва да проверява същината на договора, защото според МВР той е неизгоден за държавата.
Проверката на Икономическа полиция е направена по сигнал, научи “24 часа”. Следствена тайна е кой го е подал, но това може да направи всеки: конкурентна фирма, чиновник, ведомство и дори физическо лице.
Обхватът на проверката и заключенията на МВР обаче
много точно
съвпадат с
публичното
говорене
на служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова. Тя няколко пъти повдигна въпроса защо при толкова голям персонал в Националното толуправление и АПИ трябва да се плащат по 2 млн. лв. на месец на външна фирма, която да върши нещо, за което служителите можели да бъдат обучени.
Заместникът ѝ Захари Христов, който бе натоварен да прави проверка на толсистемата, заяви, че открил много нарушения. Едното от тях например беше, че “Капш”, които би трябвало да осигуряват поддръжка, нямат ангажимент да доставят резервни части за толсистемата. “Сега, ако един тир бутне рамка, никой не знае какво ще се прави”, подчерта Христов.
Най-големите критики отнасяше това, че посредниците по продажба на винетки и маршрутни карти за товарните коли са много и получават 7% комисион. Христов дори беше изчислил, че за година и половина те са получили общо 57 млн. лв. А преди създаването на толуправлението тази дейност е била с възнаграждение от 1,5%.
През 2019 г. такъв посредник искаше да стане и фирма “Телетол” на певицата Лилана (Лиляна Деянова). Лиляна, брат ѝ Александър Деянов и техен съдружник в “Телетол” стигнаха до сключване на договор с пътната агенция, но се оказа, че не покривали техническите изисквания. Впоследствие Деянова и брат ѝ подадоха сигнал в прокуратурата срещу ръководството на АПИ, твърдейки, че с действията си тогавашният председател на управителния съвет на агенцията Георги Терзийски и шефът на Националното толуправление Олег Асенов са облагодетелствали трети страни.
Но като резултат самата Лиляна, брат ѝ и още трима души
получиха
обвинения
за организирана престъпна група, която е злоупотребявала с еврофондове. Странично обвинение в случая беше, че са заплашвали Терзийски и Асенов.
Деянова, която бе в ареста 4 месеца, заяви, че тяхната фирма, съставена от млади хора, е уплашила мастити фирми от сектора и именно затова е била задържана. По-късно бе освободена срещу парична гаранция от 40 хиляди лева.
Делото започна през 2019 г. и през септември м.г. Специализираният съд го върна на Специализираната прокуратура заради разминавания в обвинителния акт. А обвинението за заплахи към шефовете на АПИ отпадна.
При посещението преди дни на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши у нас тричленен състав на Апелативния специализиран съд Георгиева излезе с определение, в което се препоръчва със случая да се заеме Европейската прокуратура.
А нуждата от външно поддържане на системата бившият шеф на толуправлението Олег Асенов обясни така: Опитахме се да създадем IT екип, но за този клас експерти в държавната администрация заплатите може да стигнат до 1500-1800 лв. и не намерихме желаещи да работят за толуправлението. Още тогава средното заплащане в сектора бе 3800 лв., а в момента е и над 4 хиляди лева.