Пет зърна боб в бутилката предпазват от гранясване
Вкъщи може да го държим най-много 12 месеца, но ако бутилката се отвори - само няколко седмици
Ако човек е натрупал огромни количества слънчогледово олио вкъщи, е хубаво да прочете на спокойствие и внимателно етикета им. Най-малкото за да разбере дали е купил рафинирано, или нерафинирано, както и да се запознае със срока на годност.
Слънчогледовото олио е сравнително ново изобретение. До около Втората световна война у нас за готвене са се използвали предимно свинска мас, краве масло и зехтин.
Няма и как слънчогледовото олио да е било познато от древни времена по нашите земи, защото слънчогледът е пренесен от Америка едва през 1520 година, и то първоначално като декоративно растение. Високото мазно съдържание на слънчогледовите ядки е открито чак в средата на ХIХ век първоначално в Русия, а после и в други държави започват да ги пресоват, за да извлекат мазнината.
У нас това се прави в 12 големи предприятия за производство на растителни масла и многобройни малки маслобойни.
Обикновено на етикета на олиото пише
дали е рафинирано,
или нерафинирано
Нерафинираното се получава, като семената се вкарват в преса, а получената мазнина се оттича в съд. При тази процедура олиото вдига температурата си до 45-50 градуса, затова получената в съда течност се оставя да добие стайна температура. Междувременно всички твърди частици, които са попаднали в олиото, се утаяват на дъното на съда. След това течността се пуска в допълнителна филтрираща машина и се получава готова за консумация смес, в която няма никакви примеси, нито химически вещества.
Нерафинираното олио е с най-високо съдържание на мазнини, но заради технологията на производството то поема много силно аромата и вкуса на изходната суровина. Какво се получава накрая зависи дори от това какво е било лятото, дали слънчогледовите семки са узрели напълно, как са били съхранявани и т.н. Нерафинираното олио се нарича още “шарлан”, то е с малко по-дълъг срок на годност, но не бива да се използва за готвене, защото има много ниска точка на димене, тоест трябва да се избягва пърженето с него. Най-подходящо е за салати.
За рафиниране на полученото от пресоване на семките олио се използва сода каустик. Следва избелване на мазнината и накрая се пристъпва към обезмирисване. При него се отделят ароматните масла и останалите мастни киселини. Това става при температура 240-270 градуса в продължение на 30-60 минути.
Олиото, подложено на рафиниране, практически
няма цвят,
вкус и мирис
То може да се използва във всички готварски процеси, стига, разбира се, температурата да не премине 350-400 градуса. Защото при тази температура всяка мазнина се разгражда и се получават трансмазнини, които вече са вредни за здравето.
Тъй като олиото е продукт за ежедневна употреба, трябва да се внимава не само при избора му, а и как се съхранява. Първо трябва да внимаваме къде е стояло в магазина - избягват се витрини, които са изложени на пряка слънчева светлина, или такива, които се намират в прекалено гореща зона в магазина.
Течността вътре не трябва да е мътна или да има утайка на дъното. А ако опаковката е спукана или счупена, трябва да се търси друга.
Слънчогледово олио
се съхранява
най-добре в
стъклена бутилка
По времето на социализма то се продаваше в специфични тъмнозелени бутилки, но това пък пречеше да се види добре дали няма утайки. Сега се продава предимно в светли пластмасови бутилки, но най-добре е, след като се купи, у дома да се прелее в стъклена бутилка и да се прибере на тъмно, защото слънчевата светлина, дори ако не е много горещо, ще унищожи витамин А.
Повишената температура и пряката светлина водят до гранясване на олиото, което се изразява във влошаване на миризмата. Контактът с въздуха води до окисляване, което също променя качествата, затова е добре то да се съхранява в плътно затворен контейнер с тесен врат. Най-добрата температура за съхраняване е от 5 до 20 градуса. Може
да се държи и
в хладилник, но
на най-долния рафт
Предпазването от светлина всъщност важи и за всички продукти, в които има олио - майонеза, сусамена халва, шоколад. Те също трябва да се държат на тъмно и прохладно.
Срокът на годност на олиото обикновено е между 5 и 10 месеца, но може да бъде и до 12. Това обаче важи за неотворена бутилка. Щом веднъж е имало съприкосновение с кислорода от въздуха, олиото трябва да се консумира максимум до 4 седмици.
Трик за по-дълго съхраняване и за да не се стига до гранясване е да се пуснат до 5 зърна боб в бутилката с олио. Те ще поемат веднага всички вредни примеси, които се появят, и така ще предотвратят гранясването. След седмица обаче трябва да се махнат и да се сложат нови.