Българският батальон - сигнал за самоизолация
Какво предвижда концепцията на НАТО за всеобхватно предно разполагане
В далечната 1999 г. на 8 април в разгара на Косовската криза в парламента с голямо мнозинство бе приета Военна доктрина.
Точка 80: Отделни формирования могат да бъдат включени в състава на многонационални сили. Създадени на двустранна или многостранна основа.
А точка 91 залага доброволния принцип на комплектуване на армията (приет за всеобхватен от 2007 г.), както и принцип за постигане на оперативна съвместимост на формированията, които …се осигуряват с щатни средства и екипировка и се подготвят по начин, осигуряващ оперативна съвместимост със силите на НАТО.
Тези и други текстове на Военната доктрина, обсъдени в много широк формат в обществото, станаха основа за Обществена харта за българската отбрана. Тя бе един от основните аргументи на президента Петър Стоянов за получаване на План на действие за членство в НАТО на срещата във Вашингтон през април 1999 г.
Работата в тази посока, брилянтното лидерство на президента Стоянов и на премиера Костов по време на Косовската криза и инициативите на Атлантическия клуб около знаковата визита на президента Клинтън в края на годината промениха съдбата на България. Днес сме член на свободния свят – НАТО, ЕС, и
започваме
преговори за
членство в клуба
на богатите
– ОИСР.
През същата година в Пловдив се установи щабът на многонационална бригада за Югоизточна Европа (SEEBRIG) с командир от Турция и началник-щаб от България и с участие от Албания, България, Гърция, Италия, сега Република Северна Македония, Румъния, Турция. Днес щабът е в Северна Македония. SEEBRIG е пряк резултат от инициатива на Атлантическия клуб в България от 1993–1994 г. Тогава клубът предлага общи българско-гръцки и българско-турски батальони като катализатор за членство в НАТО.
Тази бригада бе истински университет по оперативна съвместимост за много български офицери, сержанти и войници, изигра важна роля за намаляване на напрежението на Балканите около югославските войни и подготви страните от бригадата за членство в НАТО. Сега всички страни от бригадата са в НАТО, а тогава бяха само 3.
В още по-далечната 1997 г. на 17 март правителството взе решение за подготовка на една бригада по стандартите на НАТО и одобри около 100 млн. лв. за изграждане на полева комуникационно-информационна система (ПИКИС) за 61-а стрямска механизирана бригада и още няколко подразделения за усилването ѝ със специални способности.
През 2014 г. на срещата на НАТО в Уелс – 17 г. след решението за разширяване на пакта на Изток, взехме решение за реално отбранително планиране за Източна Европа с важен компонент – “предно разполагане”. През 2016 г. се създадоха центрове за интеграция на силите на НАТО в 8 страни в Източна Европа (присъединили се след 1997 г.).
Днес в НАТО при подготовка на следващата стратегическа концепция се обсъжда концепция за “всеобхватно предно разполагане”. Основата е
ротационно
изпращане на
бойни кораби
и самолети,
както и развръщане на многонационални (батальонни) бойни групи (МБГ) с рамкова нация от голяма страна на алианса извън Източна Европа и участие на максимално възможен брой нации от Източна и Западна Европа и Северна Америка.
Вече има 4
такива
батальонни групи
в Естония,
Латвия, Литва и
Полша
НАТО е силна със своята солидарност – “един за всички, всички за един”. Концепцията за “всеобхватно предно разполагане” е еманация на тази сила, гаранция за успешно използване на член 5 на Вашингтонския договор.
Многонационалните сили с предно разполагане са интегрирани в командната верига на НАТО – съответно към Военноморското командване в Нортууд и Военновъздушното (и за противоракетна отбрана) в Рамщайн (чрез Торехон за Южна Европа), по линия на сухопътния компонент към Съвместните командвания в Неапол (за Южна Европа) и Брунсум (за Северна Европа), а накрая всичко това отива в Съюзното командване по операциите в Монс.
Голяма роля имат и 8-те центъра за интеграция на силите на НАТО, както и многонационалните щабове в Румъния и Полша. От особена важност за Черно море е предложеният (но все още нефункциониращ напълно) координационен център за морска сигурност.
Най-ефективен инструмент на предното разполагане са МБГ.
В какво е тяхната
сила:
- Демонстрация на солидарност.
- Подкрепа за ускорено постигане и поддържане на оперативна съвместимост.
- Изграждане на обща НАТО култура, не само при военните, но и обществото.
- Компенсиране на локални дефицити в отбраната на страните от Източна Европа със способности (вкл. с финанси) на НАТО и страни-членки с по-развити въоръжени сили.
- Възможност за индустриално сътрудничество и иновации в отбраната.
- Създаване на по-добро разбиране на рисковете и заплахите в Източна Европа, вкл. кибер- и хибридни заплахи.
- Насърчаване на икономическо, културно и образователно сътрудничество със страните от Източна Европа в НАТО.
Къде в тази концепция и история стои стратегията за български батальон, построен по модела на МБГ, но с рамкова нация България и разполагане в България при ограничаване на включването в командната верига на НАТО?
На практика “батальонът” се дистанцира от всички основни елементи на концепцията, приета в НАТО, и е сигнал за самоизолация. Със сигурност е отстъпление от постигнатото още през 1997/1999 г., когато започна промяната в отбраната на България, довела до членство в НАТО и ЕС. Именно това налага развитие на тази идея в контекста на приемане на следваща Стратегическа концепция на НАТО, резултатите на Стратегическия компас на ЕС и защо не следваща Военна доктрина на България след първата от 1999 г.
В същото време освен в частта за “батальона”
стратегията на
България е много
ценна с това,
че подкрепя плана на НАТО за деескалация на създаденото от Русия напрежение на източния фланг на НАТО и приоритизира в национален план превъоръжаването и развитието на Българската армия за постигане на оперативна съвместимост в НАТО и прекъсване на зависимостта от руския ВПК.
Това е продължение на постигнатата договорка в коалиционното споразумение за внасяне в парламента през 2022 г. на всеобхватна програма за превъоръжаване с инвестиционен механизъм за многогодишно бюджетиране и организация за управление на трансформацията и иновациите.
И е много важен сигнал и към българската отбранителна индустрия, която може да си партнира с МО за трансформационни проекти при индустриално сътрудничество с фирми от страни членки, използване на опита на агенциите на НАТО и ЕС за развитие на съюзни способности и реална интеграция в мрежите за иновации на НАТО и ЕС.
*Авторът е директор “Отбранителни способности и иновации” в Атлантическия клуб на България.