Димитър Аврамов: Много творческата енергия, по-малко социална агресия - това е Пловдив
Потърсихме хора, свързани с Пловдив, но които в момента не живеят в Пловдив. Те разказват за града и хората му, за любимите случки и места, за забележителностите му, за хумора и за странностите и характерните навици на жителите на този уникален град.
Мечтая да е сред първите 10-те градове на културата в Европа, казва политологът
В Пловдив има по-малко социална агресия, отколкото в другите части на страната ни и много творческа енергия. Традиционната градска култура на Пловдив, която е средиземноморска, въпреки че Пловдив е вътрешно-континентален град, ме изпълва с гордост като пловдивчанин.
Тя носи повече разбиране и уважение към другите хора, независимо какъв е произходът им. В родния ми град винаги е било важно да си истински, да не се правиш на какъвто не си. Ако се напрягаш да блеснеш, да се покажеш какъвто не си в момента, най-вероятно ще направиш гаф и ставаш за смях.
Взимат те на подбив, не със злоба, разбира се. Тук поуката е простичка - човек трябва да развива собствената си личност, не да се прави на какъвто не е.
Пловдив е бил столица на Филипополско херцогство през следновековието, а после и на Източна Румелия. Елитът на града жертва позицията на Пловдив като столица заради Съединението. И няма нужда от пренаписване на историята. София се е утвърдила като административна столица и е подходяща за това.
София е космополитен град, забързан, по-средноевропейски, по-капиталистически в добрия смисъл на думата. В това е чарът й. Пловдив няма нужда да бъде административна столица в наши дни. Пловдив има нужда от още по-силно отваряне към Европа и света. За града е важно да стане европейски център за творческа енергия.
Според мен на родния ми град най-много му липсва културна депровинциализация. Важно е Пловдив постепенно да се превърне в един от 10-те или 20-те градове в Европа, където се произвежда качествен културен продукт на световно ниво - музика и всякакви изкуства. И е важно пловдивчани да участват в производството му все повече. Не можем да лежим на лаврите на предишните поколения художници. Това би обърнало града към миналото.
За съжаление в Пловдив както и в цяла България доминира чалга културата. Тя възпроизвежда най-лошото от балканско-ориенталскте стереотипи. Бих искал в Пловдив да се провеждат два или три годишни фестивала на изкуствата, установени и важни в европейски мащаб.