България е на финала на стратегическия план в земеделието
В страната ни ще бъде открит първият изнесен офис на Международната организация по лозата и виното, стана ясно в дискусия на "24 часа"
България е на финала в разработването на стратегическия план, по който ще става подпомагането на земеделието ни до 2027 г.
Ще спазим срока и ще го изпратим в Брюксел до края на годината, заяви зам.-министърът на земеделието Явор Гечев в дискусия "По-зелено земеделие в България - стратегически план", организирана от "24 часа" по проекта "Тренд Европа".
Вече са готови т.нар. инструменти за подкрепа по стълб 1 - директни плащания. До края на месеца трябва да е разписана и инвестиционната част по Програмата за развитие на селските райони.
Зам.-министър Гечев се извини за закъснението си в началото на дискусията с това, че носи новина от срещата си с генералния директор на Международната организация по лозата и виното Пау Рока. Подписан е протокол за откриване у нас на първия изнесен офис на организацията извън Париж. Той ще работи за по-добри възможности за пазарна реализация и качество на българското вино.
Българският евродепутат Атидже Алиева-Вели съобщи, че на 23 ноември е предвидено Европейският парламент да одобри окончателно постигнатото политическо споразумение за Общата селскостопанска политика от юли. След това обаче и Съветът на Европа трябва да го гласува, а това се очаква да се случи на 2 декември.
Виждаме колко малко време имаме и този път се надявам, че сме си научили уроците и ще имаме един отличен стратегически план пред Брюксел, каза още Атидже Алиева-Вели. Тя обърна внимание, че трябва да имаме предвид и важни европейски документи като стратегията "От фермата до трапезата", която предстои да бъде приета окончателно на 18 октомври. Тя трябва да е неизменна част от стратегическите планове на държавите-членки. Това се отнася и за стратегията за биоразнообразието. Затова и стратегическият план трябва да се адаптира и според тях.
Категорично България има нужда от по-зелено земеделие, по-модерно, по-дигитално земеделие, каза евродепутатката.
Българските земеделски стопани са златото на България, коментира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Според нея мнението, че фермерите са си добре и вземат субсидии, е напълно погрешно.
Зелените дейности в земеделието трябва да се разглеждат заедно с всичко останало и фокусът колко пари ще има трябва да е на последно място, смята Боянова.
Според животновъда и млекопреработвател Димитър Зоров обаче именно разликите в субсидирането на българските фермери с европейците е огромният проблем. Без да има изравняване с другите страни ще е катастрофа за нас, смята той. И разговорите за дигитализация в животновъдството ще си останат само на теория, защото просто няма да има крави.
И младият земеделец Антон Тотев, собственик на иновативна оранжерия край Сандански, изрази учудването си защо неговото производство на салати не се субсидира и с 1 лв., освен самото подпомагане за проекта. Според Тотев е важно да определим към какво се стремим след 10 г. в земеделието ни, но и да обръщаме внимание на текущата ситуация. А тя при тези повишаващи се разходи прави така, че в един момент може да се окаже, че няма кой да купува произвежданата стока.
Дискусията "По-зелено земеделие - стратегически план" се организира по проекта "Тренд Европа, който "24 часа" изпълнява в партньорство с Европейския парламент.