BG ваксината се изпробва на мишки, до хора може да стигне при интерес от голяма фармацевтична компания
Препаратът ни може да подейства върху различни варианти на коронавируса, за да се стигне до флаконче, трябват патент и много пари
Българската ваксина срещу COVID-19, която се разработва от група млади учени в лабораторията “Експериментална имунология” на Института по микробиология на БАН с ръководител проф. Андрей Чорбанов, вече се изпробва върху мишки.
Гризачите се ваксинират с първия прототип на препарата, като все още се изяснява въздействието на липидните наночастици и доколко носителят е безвреден.
Това каза за “24 часа” проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН.
Интересът към ваксините в института не е от вчера. Още
през 2010 г.
учените
печелят
проект,
финансиран от фонд “Научни изследвания”. Нарича се “ДНК ваксини - насочване на вирусни антигени чрез генетично конструирани химерни молекули”.
С настъпването на пандемията
групата се
оказва с
ноу-хау
как да се разработи нова ваксина с друг подход, а не като утвърдените до момента, които фирмите започнаха да произвеждат.
Българската ваксина е протеинова. “Състои се от къси пептиди, опаковани в липидни наночастици. Късите пептиди са части от протеина на шипчето, но също и от различни други протеини на обвивката на вируса. По този начин ваксината е мултиепитопна, т.е. имунната система се обучава да разпознава различни части от вируса, така че дори при възникващи варианти на коронавируса, той да бъде разпознат и унищожен от имунната система на човека”, обяснява проф. Петрова.
Създадени са 2 прототипа. Първият бе финансиран от института “Пастьор” миналата година със 70 000 евро. Това беше 18-месечен проект, който вече приключва.
Вторият проект започна по-късно. Финансиран е от фонд “Научни изследвания” с 250 000 лв. В проекта партньори на Института по микробиология са Медицинският университет в София и Химическият факултет на Софийския университет.
Според проф. Пенка Петрова до готово флаконче за употреба, каквито са тези, които в момента се използват в света, може да се стигне, ако интерес към българския препарат прояви голяма фармацевтична фирма. Първата стъпка е идеята и разработката да бъдат патентовани. Проф. Пенка Петрова очаква това да бъде подкрепено и финансирано от БАН. Чак след това всъщност трябва да дойде офертата към фармацевтична компания.
След като купят патента, може да се върви към клинични изпитвания на фази 1, 2 и 3 върху хора. След първата година се отчитат всички ефекти.
“В света бяха
разработвани
най-малко
250 успешни
ваксини
Част от тях спряха разработката и не стигнаха до производство, защото няма да е рентабилно или пък нямат много добра степен на защита”, разказа директорката на Института по микробиология.
На 5 октомври проф. Андрей Чорбанов ще представи научната разработка на българската ваксина срещу COVID-19 в краен вариант на световен конгрес по ваксини.
За “24 часа” той обясни, че до този етап сме стигнали с финансиране 50 или 100 пъти по-малко, отколкото конкуренцията
Проф. Чорбанов обяви, че работи върху ваксина против коронавируса още през април миналата година.