Онкологът като художник - проф. Галина Куртева
Срещата на два свята под формата на портрет дава името и “лицето” на изложбата “Жажда” на дългогодишната национална консултантки по онкология и химиотерапия. Мъжкият образ е част от триптих, обединен от народопсихологията на туарегите.
По-хубав от неочакван подарък е само подарък, който отваря нови врати в живота. Преди 4 г. и половина такъв подарък за своя юбилей получава проф. д-р Галина Куртева – известен онколог и специалист по химиотерапия, дългогодишен национален консултант по специалността, която преди броени дни откри изложба живопис.
“Приятелка ми подари за рождения ден ваучер за урок по рисуване при един от най-добрите художници от Московската академия по изкуства – Александър Сергеев. Толкова ме увлече, че след това следях идванията му в България и се записвах, а вкъщи започнах да рисувам за разтоварване. Не броя картините, много съм подарявала, на приятели, на роднини, всички колеги и медицински сестри в клиниката имат по една моя картина, доста се натрупаха и у дома особено покрай социалните ограничения в пандемията.”
Интересът към живописта не лумва съвсем от нищото. Бащата на Галя рисувал хубаво, макар и любителски, девойката – също, и
в гимназията вече
мислела за кариера
в архитектурата
Преди приемните изпити обаче таткото, икономист, свикнал да се доверява на логиката на числата, сравнил отпуснатите бройки за момичета и имената на записаните кандидат-студентки. Видял, че шансът е нула – фамилиите били до една на известни по онова време художници. “Знае се как се влизаше тогава в специалностите, в които едно и също нещо може да бъде оценено и с 6, и с 2 в зависимост от връзките. И татко каза: “Няма смисъл да си губиш времето. За изпитите за медицина критериите са обективни, а и професията е хубава, хуманна, подготвяй се, че балът е много висок.” За да вземе безаварийно неочаквания завой, Галя всеки ден месец и половина пътува от родната Мездра до София и обратно за частни уроци по биология. Влиза, но истинският ѝ интерес към медицината се поражда чак в практиката.
“Исках да се занимавам с акушерство, а съпругът ми – с кардиология, но само за онкология имаше свободни места във Враца и така започнахме. Интересът дойде с времето. Толкова бързо започнаха да навлизат иновации и да се увеличават възможностите да се помогне на хората с рак, че се вдъхновявахме от всеки успех. И досега е така, напредъкът е невероятен и се амбицираш въпреки тежката работа и емоционалния товар от срещата с толкова много човешки съдби и преживявания. Ако не успееш да компенсираш, си загубен. И за себе си, и за професията. Балансирам с участие в научни проекти, обичам да чета,
понякога свиря
на рояла вкъщи
Пътуваме със съпруга ми много, през почивните дни не си оставаме вкъщи, последния уикенд бяхме в пещерата Очите на Бога, невероятна красота, натоварена и с духовност. Обичам ездата, през зимата сме по ски пистите. Но са все неща, които изискват повече свободно време, докато с рисуването се разтоварвам и само два часа да имам. И самата техника, с която работя, е такава – бърза. По време на финалния мач на европейското например започнах една циганска серия с портрет на интересно женско лице. Отдавна замислям и картина по “Таборът отива към небето”, знам точно какво искам да пресъздам. Гледала съм филма много пъти и не ми омръзва.”
Стативът стои в хола, където семейството онколози прекарва вечерите, вляво – торбата с бои. Лекарката
рисува само с
шпакла, техника,
която не търпи
колебание и
протяжност
Щрихът предполага категоричност и имаш на разположение за доизкусуряване само времето до изсъхването на боята, два-три дни. Стегне ли, няма поправяне.
В картините на д-р Куртева винаги присъства едно дълбоко синьо. С малка капка тюркоазено. За загатната мистичност? Художничката не търси сюжетите, казва, че те сами я намират. Като историята на млад бедуин от пустинята, към когото съдбата е особено милостива и му дава възможност да замине да учи в Париж. За първи път в сърцето на цивилизована Европа,
при вида на течащата
без ограничение
вода от чешмата
младежът заплаква
Срещата на два свята под формата на портрет дава името и “лицето” на изложбата. Мъжкият портрет е част от триптих, обединен от народопсихологията на туарегите.
“Носи и съвсем лично послание, посветих проекта на прохождащите млади специалисти в Онкологията, на които искам да предам жаждата за знания и можене – без това не ставаш добър лекар. А идеята за изложба е на приятеля офталмолог д-р Александър Ангелов, който ме покани да изложа платната, аз не съм си го мислила даже, щяха да си стоят на тавана. Идейният вдъхновител на изложбата е Димитър Димов, син на известен скулптор и и художничка.”
Друг запомнящ се портрет е на Белия ангел - царица Елеонора, съпругата на Фердинанд – с няколко кръста за храброст от участие във войните и жена с богата култура, спасила нарочената за събаряне Боянска църква. Както и портретът на цигуларя Ара Маликян, който “разтърсва с изпълненията си душата”.
За свой фаворит онколожката художник се колебае между творбата си “Молитва” и картината, на която мъж и козичката му пият вода от горска чешма. Засега. Защото проф. Куртева има очи за необикновеното в “обикновеното” в живота и вдъхновение да го направи видимо чрез живописта.