Хаити в шок след убийството на президента Моиз
Четирима "наемници" бяха убити и двама арестувани според полицията след това нападение, което потресе Хаити и международната общност и което заплашва да дестабилизира още повече тази крехка страна. Но засега няма никаква информация за самоличността или мотивацията на извършителите.
Президентът Моиз беше убит в резиденцията си от въоръжен отряд към 1 ч. местно време в нощта на вторник срещу сряда. Според съдията, натоварен със случая и цитиран от местната преса, тялото на Моиз е било надупчено от 12 куршума, а бюрото му и стаята му са били оплячкосани.
Съпругата на Моиз е била ранена при нападението и транспортирана във Флорида за лечение.
Според временния премиер на Хаити Клод Жозеф нападателите са били чужденци, говорещи английски и испански. Полицията съобщи вчера, че се е впуснала в преследване на предполагаемите членове на отряда веднага след атаката и че все още води битка с тези нападатели.
"От нощта на убийството ние се бием срещу тях", заяви в телевизионно обръщение генералният директор на националната полиция на Хаити Леон Шарл.
"Четирима наемници бяха убити, двама бяха заловени и са под наш контрол. Трима полицаи бяха взети за заложници, но бяха освободени", уточни той.
Никаква информация за извършителите на убийството не бе разпространена.
По-рано премиерът Жозеф обяви в реч, която произнесе на креолски, че е решил да обяви състояние на обсада в цялата страна, което предоставя на изпълнителната власт засилени правомощия за 15 дни.
Призовавайки населението към спокойствие, той обеща, че убийците ще платят за това, което са направили, пред правосъдието.
Според посланика на Хаити в САЩ Боки Едмон отрядът от нападатели е бил съставен от професионални наемници, които се представили за служители на американската агенция за борба с трафика на наркотици.
Съпругата на Моиз - Мартин, която беше ранена при нападението, беше транспортирана със самолет към Маями. "Първата дама е извън опасност, тя е на лечение във Флорида и според информациите, с които разполагаме, състоянието й е стабилно", заяви премиерът Жозеф вчера вечерта.
Убийството на Моиз заплашва да дестабилизира още повече най-бедна страна в двете Америки, която вече преживява политическа криза и криза със сигурността.
Американският Държавен департамент призова да не се отменят парламентарните и президентските избори в Хаити, предвидени за 26 септември и с втори тур на 21 ноември.
Американският държавен секретар Антъни Блинкън увери Клод Жозеф в телефонен разговор, че САЩ ще работят с правителството на Хаити, за да бъде оказана подкрепа на хаитянския народ, на демократичното управление, на мира и сигурността в страната, заяви говорителят на Блинкън - Нед Прайс.
Президентът на САЩ осъди убийството, като го нарече отвратителен акт, а Европейският съюз изрази безпокойство от евентуална спирала на насилие в Хаити.
Съветът за сигурност на ООН днес се събира на спешно заседание и призовава извършителите на убийството да бъдат бързо изправени на съд.
След новината за насилствената смърт на президента всички дейности в столицата на Хаити Порт-о-Пренс и в провинциалните градове са парализирани, разказват очевидци.
Четиридесет и четири годишната Бернадет описва новината като "ново земетресение в Хаити", след опустошителния трус от 2010 г. Петдесетгодишната хаитянка Жаклин, живееща в предградието Карфур на хаитянската столица, се пита какви са били мотивите на извършителите.
"Кой има интерес от убийството на Моиз? Никога няма да разберем", добавя тя.
Петдесет и три годишният Моиз произхождаше от света на бизнеса. Той беше избран за президент през 2016 г. с обещание за развитие на икономиката на страната и пое функциите си на 7 февруари 2017 г.
Активен в няколко икономически области, сред които и банановите култури, той нямаше почти никакъв опит в политиката към момента на избирането му за президент.
Хаити е разядена от несигурността и по-специално от отвличанията с цел откуп, извършени от банди, които се радват на почти пълна ненаказаност. Тази ситуация костваше на Моиз обвинения в бездействие пред кризата и той се сблъска със силното недоверие на голяма част от гражданското общество.
Убитият президент номинира седем премиери по време на мандата си. Последният от тях Ариел Анри трябваше в скоро време на встъпи в длъжност.
Моиз управляваше с укази от януари 2020 г., без парламент, въпреки че продължителността на мандата му беше оспорвана. Той бе задействал институционална реформа.
Референдум за промени в конституцията, предвиден първоначално за април, беше отложен първо за 27 юни заради пандемията, а после за 26 септември. Реформата цели да засили прерогативите на изпълнителната власт.