Иван Пушкаров: Освободихме цените и с Костов тръгнахме по "Раковски", за да видим ще ни бият ли
При шоковата
терапия в Полша
Балцерович се
прибирал вкъщи с
бронетранспортьор
Иван Пушкаров,
министър на икономиката, от БСДП в СДС:
Не, въобще нямаше такова дебнене между нас в правителството. Разбира се, ако службите са дебнели, това е друг въпрос. Най-странното беше, че имаше огромна съгласуваност във вижданията между нас и представителите на комунистите. Ние в Министерския съвет много рядко сме имали противоречия по някои въпроси. А се вземаха радикални решения: пускането на цените, валутният курс, все драматични неща, които засягаха фундамента на икономиката. Дори и по тях имаше пълна съгласуваност.
Така че никакво дебнене нямаше, но отвън може и така да е изглеждало поради постройката на самия кабинет. Но Стефан Цанев е известен поет и драматург, нека да си драматургизира. Той е напълно прав, че ние не бяхма корумпирани, но за причините и механизмите сме на различни мнения.
На другия ден, след като излезе решението на правителството за освобождаването на цените, с Иван Костов бяхме в моя кабинет. Той обикновено идваше при мен в края на деня и си тръгвахме заедно. Понеже Иван е голяма циция, пращаше служебната си кола в гаража, а пътуваше с моята и така отчиташе икономии. Карах му се, че ме експлоатира, ние имахме един и същ лимит за гориво. Всичко това обаче в кръга на шегата.
Тогава в моя кабинет размишлявахме върху ефектите от освобождаването на цените. Защото цялата страна беше изпаднала в парализа, усещаше се една ужасяваша тишина. Всичко се е свило, настръхнало е и не знае какво ще прави по-нататък. Знаехме, че когато бащата на полската реформа Балцерович “отвръзва” цените, се е прибирал вкъщи с бронетранспортьор. И казвам на Костов: “Иване, предлагам ти да играем вабанк. Излизаме с тебе и тръгваме пеша по “Раковски”. Ако стигнем живи до “Патриарх Евтимий”, значи сме супер!”
И наистина тръгнахме пеша. А със стартирането на реформата ние режехме и ръцете, и краката на хората. Много народ така трябваше да свие консумацията си, че стигаше до равнището на биологичното оцеляване. А докато вървяхме, хората ни прегръщаха и ни целуваха ръцете. Съвсем сериозно ви казвам. Толкова енергия, толкова емоция се беше натрупала в тези хора..
.
Веселин Павлов,
министър на транспорта във втория кабинет на Луканов и в правителството на Димитър Попов, от БКП (БСП):
Мисля, че нямаше такова дебнене между сини, червени и останалите. Тогава си вървеше още старата инерция и никой не си и помисляше за корупция. Всички бяха наясно - и ние от БКП, и седесарите, и прощъпалниците в парламента и в политиката. Не можеха и да си помислят за някаква корупция.
От седесарите имаше някои може би, които мислеха, че по един или друг начин, че могат по законен ред да получат предимство. Като си спомням хората в залата, тогава беше изключено да се мисли за подобно нещо. Практически беше невъзможно и за малка, и за по-голяма корупция, старата система си работеше. Имало е в такива мащаби, както при социализма някой се е осмелил да прави някакви нарушения.
Аз познавам добре системата на транспорта, където съм работел - корупцията беше немислима. Трудно ми е да прогнозирам дали сега може да се направи коалиционен кабинет като този на Димитър Попов, но мисля, че под натиска на гласоподавателите това е възможно поради една проста причина. Ако не се състави нещо, което да балансира нещата в страната от гледна точка на законодателна дейност, а там проблемите са сложни, ще бъде много рязък отливът от партиите. Може би това ще ги притисне в известна степен да се прави нещо подобно.
Виктор Вълков,
вицепремиер и министър на външните работи, от БЗНС:
Аз съм човек кротък поначало и не мисля, че мен са дебнели някои хора. Не виждам защо, не съм интересен. Не съм имал такова чувство за дебнене. От корупцията се опазих, като исках високи подкупи, високи рушвети. Много си вдигнах цената и нямаше желаещи да ме корумпират. Това мога да кажа по въпроса.