Европейската сметна палата: ЕС няма добри закони срещу прането на пари
ЕС не разполага с добро законодателство срещу прането на пари и тази дейност е оставена основно на усилията на отделните държави. Това сочат изводите от доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), представен днес, съобщава БТА.
Отчита се, че вероятно в ЕС се изпират стотици милиарди евро, но общият подход срещу това явление и финансирането на тероризма е разпокъсан и несъгласуван. Причината е в слабите правомощия на европейските институции, което води до липса на последователен подход и равнопоставени условия.
Палатата допълва, че е установила слабости в прилагането на задължението на Европейската комисия да разработва общия подход и да следи за прилагането му от държавите в ЕС. Законодателството за борба с изпирането на пари е сложно и се изпълнява твърде бавно и непоследователно в различните части на ЕС, се посочва в доклада.
ЕС не е приел собствен списък на чуждите държави, които представляват заплаха за вътрешния пазар заради изпирането на пари. Комисията не е изготвила необходимата статистика по този въпрос и това затруднява оценката на мащаба на прането на пари и финансирането на тероризма в ЕС, отчита палатата.
Европейският банков орган (ЕБО) има правомощия да разследва възможните нарушения на законодателството на ЕС в тази област, но през последните 10 години е открил само едно нарушение и не е извършил разследване на това нарушение по собствена инициатива, открива палатата. При съставянето на доклада са намерени данни за опити за оказване на влияние върху членове на ръководството на ЕБО при обсъждането на възможни препоръки, свързани с нарушение на правото на ЕС.
Това показва, че взимането на решения на високо равнище в ЕБО може да е било повлияно от национални интереси (подобно на заключенията от доклада на ЕСП от 2019 г. за проверките за устойчивост на европейските банки). ЕК не разполага с вътрешни насоки за подаване на искания за разследване до ЕБО и е внасяла заявки най-често след публикации в медиите, се установява в доклада.
Европейската централна банка (ЕЦБ), която води прекия надзор над значимите банки от 2014 г., няма отговорността и правомощията да разследва как тази информация се използва от надзорните органи в отделните държави. Качеството на данните, споделяни от националните надзорни органи, също се различава значително заради различните национални похвати, допълва палатата.
Изпирането на пари е узаконяване на приходите от престъпления чрез вливането им в официалната икономика, за да се прикрие незаконният им произход, пояснява ЕСП. По оценки на Европол стойността на съмнителните операции в Европа възлиза на около 1,3 на сто от БВП на ЕС. В световен мащаб тази стойност се изчислява на близо 3 на сто от БВП. Нови данни показват, че над 75 на сто от съмнителните операции, докладвани в ЕС, идват от кредитни институции в повече от половината от държавите от Общността.