Доц. Валери Колев: И превратаджиите от 19 май 1934 г. масово слагат запасни офицери за областни управители
- Въпрос на близко бъдеще е да разберем какво се случва в държавата
- След 11 юли може да се надигнат гласове за ревизия на Конституцията и президентска република, ако и следващият парламент не излъчи правителство
Доц. Валери Колев е изявен историк и преподавател по нова българска история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Роден е през 1960 г. в Пловдив. Завършил е Английската гимназия в града, а след това Историческия факултет на СУ. Отбил е военната си служба в Харманли.
През 1987 г. печели конкурс за аспирант, а след това става асистент. Защитава дисертация през 2010 г. Преподава нова българска история, която обхваща периода след Освобождението до 9 септември 1944 г., чете лекции "Външна политика на България" на студентите по специалността "Международни отношения" в Юридическия факултет на СУ.
- Доц. Колев, как бихте коментирали смяната на всички областни управители точно на 19 май? Уместен ли е паралелът с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., извършен тогава от Военния съюз и политическия кръг "Звено"? Питам ви, защото доста от новите областни управители са бивши военни и хора от службите?
- Аналогия може да се прави с всичко. Но трябва да мине време, за да видим какъв е резултатът от сегашните промени и тогава да търсим паралели. Иначе много неща могат да се сравняват от историята.
- Новата власт не пипа ли твърде здраво, а някои я упрекват, че действала по сталински?
- Това е абсолютно обичайно не само за нашата държава, но за целия Балкански регион. А колкото до това, че повечето областни управители са бивши офицери - ами министър-пресдседателят е военен и познава такива хора. Откъде да знае, че има подготвени учители, лекари и прочие. Не само сега биват назначавани хора от бившите служби на отговорни постове. Някои дори ги и избирахме.
- От историята знаем, че когато военните вземат властта, тя е нетрайна. Защо не могат да управляват дълго?
- Тяхната логика е, че щом могат да ръководят армията, могат и държавата, тъй като тя е по-лесен механизъм. Но това изобщо не е така. Държавата предполага права и свободи, свободно сдружаване на граждани, а казармата е юридическа структура, в която всички се подчиняват на някакъв шеф отгоре, който има пълна власт върху тях. Историята е доказала, че военните управления са неуспешни. През 1881 г., когато идва режимът на пълномощията на княз Батенберг, се назначават за окръжни управители военни. Поставят княжески комисари, които трябва да ръководят. И нещата приключват сравнително бързо.
- А при Деветнадесетомайците от 1934 година какво наблюдаваме?
- При тях най-напред започва една сериозна административна реформа - окрупняване на окръзите и общините. На мястото на съществуващите дотогава 16 окръга се създават 7 области, управлявани от областни директори, назначавани от правителството. Масово се поставят на тези длъжности запасни офицери, които съсредоточават много власт в ръцете си. Но това е нормално, защото превратът е извършен от Военния съюз. Всъщност те разчитат на собствените си кадри. Горе-долу същото виждаме и в общините - от 3600 стават около 800, тоест 4 пъти им намалява броят. Има много високи изисквания за ценза на кметовете. За градски кмет се иска да има висше образование или да е завършил военно училище. Селският кмет може да бъде и със средно образование. Виждаме, че се обръща все повече и повече внимание на военните. Изключение прави Пловдив. Тогава негов кмет е Божидар Здравков, сочен за един от най-успешните. По същия начин е и в София с инж. Иван Иванов. Той строи водопровода Рила-София, от който и до днес столичани пият вода основно от него. Не всякога нещата са неуспешни. Някои път са добри, някой път - не. Зависи и от личните качества на човека.
А гражданското общество е значително по-сложна структура от армията. Тя също не е елементарна, но при нея имаме силно подчертана йерархия и който я наруши, го грози военен съд. Докато в гражданското общество, нещата са по-свободни, допуска се и евентуална критика. И в този смисъл много зависи как обществото ще реагира на тези промени. Ако категорично се противопостави, малък е шансът за успех на този тип управление. Но види ли някакви позитивни елементи и започне ли да подкрепя, тогава шансовете на този тип администрация нарастват значително.
- Имат ли основание упреците на някои, че това, което става днес в България, е вид преврат?
- Подобни обвинения слушахме и за по-предишни действия. Проф. Георги Близнашки, който е специалист по конституционно право, говори за нещо такова. Ако са спазени процедурите, предвидени в законови и подзаконови нормативни актове, ако не се излиза извън обичайната практика, с която обществото е свикнало, много трудно можем да даваме такива остри квалификации. Но ако вместо със закони, започне да се управлява с някакви наредби, които си ги измисля правителството, то тогава вече нещата могат да добият други измерения. Много е малка дистанцията, за да оценяваме. Това, което е станало преди ден-два, не е история и аз не смея да се произнасям. Но при една такава разкрачена ситуация, каквато наблюдаваме в държавата, може да се завие към по-демократично и обратно, към по-недемократично управление. Въпрос на близко бъдеще е да разберем какво се случва.
Сега начело на държавата стои генерал. Служебното правителство също се ръководи от генерал. Предишният министър-председател също беше генерал. Грубо казано, военните вече бяха овладели ключовите позиции и то с помощта на политическите партии, които иначе по презумция трябва да защитават гражданските права и свободи. Но в България те рядко са го правили. И ако прочетем манифеста на преврата от 19 май 1934 г., ще видим, че там се говори за пълна развала на партийнополитическата система. Нещо, което и други хора са склонни да видят същото и сега.
- Мнозина българи обвиняват политическите партии за сегашната ситуация. Защо обаче те са по-малкото зло?
- Правени са опити да има нормално функционираща държава без политически партии и те никога не са завършвали успешно. Да не забравяме, че първият подобен опит е на Мусолини от средата на 20-те години на миналия век, когато пробва да създаде корпорации, които да заместят партиите, но нещата завиват към фашизъм при него. Така, че политическите партии са тясно свързани с идеята за демокрация особено за западния свят, към който ние вече принадлежим.
- Ако на 11 юли се повторят резултатите от предишните избори и парламентът отново не успее да излъчи правителство, има ли вероятност да продължи сегашното управление?
- Аз съм историк и прогнози не обичам да правя. Но ако се повторят резултатите от изборите и в новия парламент видим същите неща, каквито наблюдавахме в 45-тото Народно събрание, това ще бъде тежък удар върху идеята въобще за парламентарно управление в страната. Ще се надигнат гласове за ревизия на Конституцията, за създаване на президентска или полупрезидентска република. Не е изключено да се появят и искания за възстановяване на монархията. Да припомня, че когато Бисмарк става канцлер на Пруското кралство, а след това и на Германия, има един такъв опит за заговор срещу краля. Монархът е дотолкова разстроен, че има настроения срещу него и заявява, че е готов да подаде оставка, за да се нормализират нещата. Тогава Бисмарк казва: "Вие ще си позволите страната да изпадне в блатото на парламентаризма". Е, ние точно в момента сме в блатото на парламентаризма и то по конституция. Иначе идеята за парламентарно управление не е лоша. Най-успелите европейски държави се управляват по този начин. Но не всяка лъжица е за всяка уста.
- От историята знаем, че когато партиите са неспособни да управляват, тогава на власт идват военните. Това закономерност ли е?
- Това показва миналото. Но има и военни, които мислят за страната си.
- Основателни ли са страховете на някои, че демокрацията у нас е в опасност?
- Все още тези опасения са прибързани. Това много ще зависи от зрелостта на партийните водачи. Ако успеят да преодолеят тези лични настроения един срещу друг и поставят, както казват англичаните, интересите на страната пред интересите на партиите си, тогава няма основания за страхове. Обезпокоително е обаче, че в България няма ясно изразени леви и десни партии, вероятно защото това разграничение е отминало назад в историята. Коя е лявата партия в България? По презумция би трябвало да е БСП, но червените милионери са много по-влиятелни, отколкото други наистина социално ангажирани прослойки, включително и левите интелектуалци.
- В Пловдив се "пече" нова лява формация около Жан Виденов. Тя би ли получила подкрепа?
- Моето лично отношение към Жан Виденов е добро, той направи много управленски грешки, но не беше злоумишлен човек. Той може да е много добър изпълнител, но трудно би могъл да е политически лидер, който да сплоти хора около себе си. Иначе му желая успех.
- Няма ли да ви обвинят, че сте ултраляв?
- В моя факултет знам едно: когато комунистите ми кажат, че съм гаден седесар, а седесарите ме обвинят, че съм комунист, значи съм си точно на мястото.
- И така - накъде върви България, доц. Колев?
- Неясно накъде, но се носи със страшна сила.