Наследниците на Денис Ершов искат $ 840 млн. от България
Наследниците на починалия литовски бизнесмен Денис Ершов искат 840 млн. долара от България. Те са изпратили нотариална покана до финансовото министерство сумата да им бъде изплатена като обезщетени заради експрориацията на активите на дружеството “Петрол”. Ако искането им не бъде удовлетворено, наследниците на Ершов щели да заведат дело в арбитражия съд във Вашингтон към Световната банка.
Според наследниците на Ершов те са били жертва на незаконни действия от страна на варненския окръжен съд, Агенцията по вписванията и Комисията за финансов надзор. Заради това Ершов и наследниците му били лишени от имущество. Преки наследници на Ершов са жена му Елена и дъщеря им Василиса. Ершова има и син Артур, но той е от друг мъж и не е ясно дали е включен в претенциите към българската държава.
Адвокат Ивайло Дерменджиев, който е единият от юристите по казуса, заяви пред Mediapool, че заявление пред арбитража на Световната банка за разглеждане на случая още няма, правят се анализи.
От финансовото министерство потвърдиха пред “24 часа”, че са получили писмото от наследниците на Ершов. В момента документите се преглеждали от юристи, за да се прецени каква действия да бъдат предприети.
Юристи, които са специалисти по арбитражгно дело, твърдят, че вероятността да се стигне до завеждането на иск е малка, тъй като се изисква такса. В случая при претенции за 840 млн. долара това означава да бъдат внесени няколко милиона такса, а надали наследниците на Ершов разполагали с такава голяма сума.
Понастоящем “Петрол”, който е публично дружество и акциите му се търгуват на фондатата борса, се контролира от няколко компании, които се свързват с бизнесмена Гриша Ганчев, който участва в управата на дружеството.
Преди това обаче имаше няколко смени на собствеността, като през 2011 г. компанията се оказа в центъра на шумен скандал между собствениците. Тогава бизнесменът Митко Събев притежаваше 47,5% от “Петрол”, а Денис Ершов и Александър Мелник имаха общо 52,5%. Двамата чужденци и Събев водеха ожесточена битка за контрол над дружеството и взаимно се обвиняваха в злоупотреби. Денис Ершов дори внесе сигнал до поркуратурата, твърдейки, че Събев се оказал мошеник. В отговор Събев заявява, че съдружникът му има здравословни проблеми, пречещи му да направи реална преценка.
През 2013 г. фирми на Събев получиха кредити от КТБ за близо 100 млн. евро. Задълженията така и не бяха погасени, а по схемата дълг срещу собственост в началото на 2014 г. “Петрол” бе придобит от фирми, близки до тогавашния мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев.
През септември 2014 г., когато КТБ вече е затворена, в управата на “Петрол” влиза Гриша Ганчев, а седалището на команията е преместено от София в Ловеч - родния град на Ганчев.
През 2015 г. синдиците на КТБ заведоха иск срещу “Петрол” за възстановяването на над 234 млн. лв. Част от претенциите са отхвърлени от различните съдилища. Юристи коментираха, че претенциите на наследниците на Ершов нямат отношение към КТБ и синдиците, тъй като те засягат период преди настъпването на несъстоятелността на банката.