Слави Георгиев: Фрайбург и Пловдив - два наглед еднакви града, но с убийствена разлика в полза на първия*
Пловдивската община се кани да изтегли 113 млн. лева заем за 12 големи проекта. Миналата седмица проведе първото обществено обсъждане. Едни са "за", други - "против". Какво да се прави с тези пари и как Пловдив да се доближи до европейските градове. На тази тема разсъждава независимият общински съветник Слави Георгиев. Той прави паралел с немския град Фрайбург, който по големина и население и почти като Пловдив. Ето коментара на съветника, който публикуваме.
Как го правят успелите? Как средните по големина европейски градове се справят с трафика си и управляват развитието си? Да вземем пример с германския Фрайбург. Една от причините, разбира се, е, че съм го разглеждал лично. Другата - големите сходства с Пловдив. Връзката е идеята за теглене на нов 110-милионен заем от община Пловдив.
Какво е това Фрайбург? 230-хиляден град, чиято метрополия е 680 000 души. Намира се в близост до швейцарската и френската граница. Като такъв е голям транспортен и жп възел. Други набиващи се сходни черти с Пловдив са наличието на река, която разделя града, и международна жп линия, която също го разделя. Така Фрайбург явява разчетворен. Намира се в непосредствена близост до планината Шварцвалд, откъдето извира Дунава.
Аналогиите с Пловдив съвсем не се изчерпват дотук, тъй като общинският съвет на Фрайбург е почти същият като нашия - 48 души, шарен, без доминираща политическа сила (в Пловдив съветниците са 51 - б.р). При проучването ми с изненада научих, че Фрайбург е носител на наградата "Най-зелен европейски град". Но нека видим какво има и какво липсва в него.
- Няма околовръстно шосе. То е частично, минаващо на запад и север от града.
- Няма вътрешен ринг. Пътищата са позиционирани или посока север-юг, или изцяло покрай реката, с еднопосочни булеварди.
- Широкият център на Фрайбург е забранен за движение на автомобили още от 1970 г. За целта са предвидени безплатни буферни паркинги, в околността на забранената зона, съчетани с електрона система, указваща къде и колко свободни места има.
- Историческият център на Фрайбург, заемащ площ от 1 кв.км, привлича 3 милиона посетители годишно.
- Транспортната схема се състои от общо 26 транспортни линии, обслужващи не само града, но и метрополията. 20 от линиите са трамвайни (трамваят преминава и през историческия център на Фрайбург, включително под тяхната Хисар капия). Само 6 от линиите са автобусни. В Пловдив само линиите, обслужващи вътрешността на града, са 29, без това да включва междуградоселските. Всеки жител на Фрайбург има спирка на не повече от 500 метра от дома си, а интензитета на преминаване е 7 минути 30 секунди.
- Структурата на придвижване в град Фрайбург е следната: 16% ползват градски транспорт, 16% - автомобил като шофьори, 5% - автомобил като пътници, 34% - велосипед, 29% ходят пеша. Велосипедната и пешеходна мрежа са с дължина от 1290 км. Отдават се под наем 500 велосипеда, разположени в 74 станции.
- Жп линиите, преминаващи през Фрайбург, не притежават нито един подлез, какъвто нашето НКЖИ предвижда да изкопае под Централна гара, въпреки че са част от интермодалният товарен път от Германия за Северна Италия и сам по себе си Фрайбург е хъб за товарни стоки. Навсякъде жп линиите са повдигнати на палисади (същите като тези на жп линията между пазара на Младежка и стадион Пловдив), което да им даде възможност безпрепятствено да преминат над съществуващата пътна мрежа. Няма тунели, няма мостове. А Фрайбург е част от високоскоростната жп връзка Милано-Париж. Е, вероятно има такива съоръжения, но не в рамките на града.
- Към близката планина (тяхната хижа Здравец - б.а.), съществува 3,6 км кабинков лифт.
- Общинската администрация се състои от всичко на всичко 5 отдела, със съответните дирекции, като кметът се явява и заместник-кмет и има конкретни ресори, за които отговаря. (В Пловдив зам.-кметовете наброяват 9 - б.р.)
- В немския град от 1982 г. досега са проведени 8 референдума от местно значение, като прагът за активност през годините е свален от 30 на 25%. Включват въпроси за общинската собственост и изграждане на нови трамвайни линии, както и изграждането на нов стадион за футболния клуб.
Дебатът е на масата. Време е да погледнем в бъдещето и да решим какъв град за живеене желаем да изградим. Град от съветски тип (много зависи кой в кое време е расъл и изграждал манталитета си) или европейски град, с грижа за хората.
СЛАВИ ГЕОРГИЕВ
* Заглавието е на редакцията