Конституционният съд: Суперпрокурорът, който ще разследва главния, е извънреден. Не трябва да го има (Обзор)
Решението е подписано с особено мнение от Филип
Димитров. Според него разбирането, че новият
магистрат ще остане без работа, е надничарско
Фигурата на прокурора, който да разследва главния или заместниците му, не е съобразена с действащата конституция, обяви Конституционният съд (КС) във вторник. Решението е взето от 11 конституционни съдии, на особено мнение е бил Филип Димитров.
Делото беше образувано по искане на президента Румен Радев. Новата фигура на суперпрокурор, който да разследва главния и заместниците му, беше въведена с промени в НПК и Закона за съдебната власт (ЗСВ), гласувани в последните дни на 44-ото народно събрание от депутатите от ГЕРБ и ДПС. Един от авторите на проекта беше Красимир Ципов. Радев наложи вето, но то беше отхвърлено. Тогава президентът прати новата фигура на КС. Създаването на суперпрокурора не беше посрещнато с одобрение от юридическата общност, както и от Висшия съдебен съвет (ВСС).
“Този нов орган е замислен и създаден от законодателя като държавен с извънреден характер. Неговото съществуване не кореспондира нито с конституционния статус на главния прокурор, нито с този на прокурорите като носители на държавна власт”, посочват съдиите.
Според тях въвеждането му е “конституционно нетърпимо”.
Те са на мнение, че подобна фигура
не може да бъде
учредена без
изрична
конституционна
уредба
“Без промяна на основния закон не може да се създаде държавен орган, който да бъде смятан за част от прокуратурата, но същевременно да е изключен от общия ред за контрол в нейната вътрешна система, предвиден в конституцията”, категорични са съдиите.
Те изтъкват, че на практика законодателят е поставил суперпрокурора като едноличен и самостоятелен орган, на един ред с главния прокурор в структурата на прокуратурата.
Като го е изключил от йерархичната система на прокуратурата и е отнел възможността за контрол, законодателят не само е създал този орган в противоречие с установената структура на прокуратурата, но и е “застрашил правилното прилагане на закона в досъдебното производство”.
“Всъщност законът
само привидно
създава гаранции
за независимо
разследване
срещу главния прокурор”, смятат конституционните съдии.
Те посочват, че суперпрокурорът не разполага със самостоятелен следствен апарат за независимостта на разследването. В закона е предвидено, че той може да възлага действия на следователи от следствения отдел в Специализираната прокуратура.
“Те обаче са подчинени на съответния административен ръководител, на по-горестоящите органи, а с това и на главния прокурор”, изтъкват съдиите.
Главният прокурор обаче осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички следователи.
“Поради това не може да бъде постигната декларираната цел за осигуряване на независимост на разследването срещу главния прокурор”, изтъкват те.
“Аргументът, че “особеният прокурор” би останал без работа, със сигурност не е конституционен”, посочва в особеното си мнение Филип Димтров. Той е и нашият представител във Венецианската комисия.
“В конкретния случай опасенията, че “особеният прокурор” може да не си е заслужил надницата, едва ли са оправдани”, казва още Филип Димитров. Според него, щом
у мнозина имало
“очакване
главният
прокурор
да извършва
престъпления
ежеседмично”, неизбежно ще се стигне и до множество жалби, които, колкото и да са неоснователни, “ще му отворят достатъчно работа”.
Филип Димитров посочва, че само в Румъния има нещо подобно. Той допълва, че страната ни е единствената в ЕС, за която съдът в Страсбург е казал, че липсва механизъм за разследване на обвинител №1.
“При това положение може да се очаква, че именно у нас ще се появят правни разрешения, които още не са били прилагани на други места”, допълва Филип Димитров.