Хора от цял свят следят наживо ежедневието на щъркели в България
Сред най-честите представи за щъркелите са, че създават дълготрайни семейства, живеят в хармония и любов. Това в повечето случаи е така, но има и изключения. Прелетните птици понякога си изневеряват, карат се помежду си или пък крадат. Кражбите се случват, ако гнездата са разположени прекалено близко и териториите не са напълно установени. Колкото и да са близо до хората, животът на щъркелите остава непонятен за стотици. Гнездата са много нависоко и не може да се види нищо. Благодарение на камери обаче всеки, който обича предвестниците на пролетта, но не знае нищо за тях, като например как изглеждат малките им, има възможността да ги наблюдава денонощно. Излъчване на живо в ютюб показва “домовете” на обичаните птици. Животът на 3 щъркела е непрекъснато на показ и нищо не остава скрито. Всеки може да надникне в гнездото на Драга и Драго от село Драгушиново или да види как се справя Снежи, след като нейната половинка почина.
Българското дружество за защита на птиците заедно с “ЧЕЗ Разпределение България” подпомага популациите на застрашени видове птици и осигурява безопасни места за гнездене на белия щъркел в Западна България. Дружеството постави и две камери край щъркелови гнезда по проекта “Живот за птиците”, които излъчват денонощно в ютюб, а всекидневието на щъркелите предизвиква огромен интерес. Видеото е гледано дори от Русия и Япония, а денонощно се следи от над стотина души. Наблюдението е за четвърта поредна година в с. Ярлово и за втора в с. Драгушиново, тъй като в тези села популацията на щъркели е много голяма. Птиците избират място за гнездене там, където има много храна за тях. Около тези две села има влажни ливади и мочурища, където живеят много скакалци, жаби, червеи, гризачи.
На всеки десет години се осъществява международно преброяване на щъркелите у нас. Последното е през 2014-2015 г. и показва 6805 гнезда, от които 5671 са заети от птици. Електрическите стълбове са най-подходящи за гнездата, защото са безопасни, далеч от хищници, но са и близо до хората. И все пак животът на тези прелетни птици е пълен с опасности от самото им излюпване. Гнездата, в които израстват, тежат около 150-200 кг и понякога се случва да пропадат. Проектът “Живот за птиците” има за цел да постави 900 платформи, с които да укрепи основата на щъркеловите гнезда върху стълбовете. Вече са поставени над 500 такива съоръжения, направени от арматурно желязо и винкел.
Димитър Градинаров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) сравнява живота на щъркелите с този на хората. “При двойката от Ярлово - Ростислав и Снежи преди се наблюдаваха изневери и конфликти със съседна двойка. Едната година мъжкият пристигна по-рано, започна да пази територията си, но изневеряваше на половинката си със съседската женска. След като дойде Снежи, той остави другата и се върна при жена си.”
Животът на тези птици изглежда много подреден. Всяка пролет те се връщат в родните си гнезда, като първи пристига мъжкият, а след седмица го последва и неговата женска. Двамата имат страстни любовни игри и до две седмици се появяват яйцата им, които са 4-5 на брой, рядко стигат до 6. Мътенето трае около 33-34 дни и през втората половина на май се излюпват малките, които седят в гнездото до 2 месеца. Към края на юли са готови да летят. Те са всеядни животни, ядат влечуги, малки гризачи, насекоми.
“Има конфликти между двойките, защото се карат за територии, случват се сбивания, прогонвания. Понякога се наблюдават и кражби на гнездови материали. Добрите двойки се държат като влюбени, не се карат, нежни са един към друг, сменят се при мътене и заедно се грижат за малките, носят си храна и правят любов по няколко пъти на ден в началото на размножителния период”, разказва Градинаров.
Другата двойка, която камерите следят, за съжаление, се разпадна. Мъжката птица Ростислав почина поради неуточнени още причини. Женската половинка Снежи сега е под наблюдение дали ще си намери нов партньор и ще успее ли да създаде потомство. Има и вероятност друга двойка да заеме постепенно нейното гнездо, обяснява експертът по щъркели от БДЗП.
Много птици за радост имат друга съдба от тази на Ростислав от Ярлово. Някои от болните и ранени щъркели попадат в Спасителния център за диви животни на “Зелени Балкани” в Стара Загора. Там целогодишно постъпват птици със счупени криле или клюнове, блъснати от автомобили и други травми. Д-р Руско Петров и екипът на “Зелени Балкани” полагат различни грижи за всеки щъркел. “Грижите са много специфични за отделния случай. Някои птици са подложени на общоукрепваща терапия, други имат лечебна терапия, прави им се остеосинтеза (оперативна интервенция, при която се свързват краищата на костни фрагменти при фрактури), при някои се налага ампутиране, има птици с нервни признаци, отоци на мозъка или на очите”, обяснява д-р Петров.
Младите щъркелчета ще започнат да пристигат в Спасителния център през юни, като всяка година техният брой е над 200 от цялата страна. След като постъпят в Стара Загора, част от малките има възможност да бъдат отгледани от други родители, които имат потомство на същата възраст като тяхната. Ако няма подходящи приемни родители, екипът на “Зелени Балкани” полага грижи до порастването на щъркелчетата и ги освобождава в природата по специален метод, наречен хакинг. “Методът е въведен от 5-6 години, като първоначално е използван за хищни птици. Това са изкуствени гнезда, които са направени в естествена среда според ландшафта. Така младите птици са качвани на височина, която ги предпазва от хищници. Две седмици биват подхранвани. Всяко птиче има нужда от различно време да се адаптира и престраши да излети”, разказва д-р Петров.
Щъркелите също могат да стават приемни родители като хората. В Спасителния център остават двойки инвалиди, които нямат възможност да живеят на свобода. Те обаче създават поколения, а заедно със собствените си яйца понякога мътят и чужди. Екипът на “Зелени Балкани” слага в гнездата им бебета керкенези, забулени сови, кукумявки. “Инвалидите родители са с трайни увреждания, но успяват да отгледат млади здрави птици, които освобождаваме по хакинг метод и така правим репродукция на видовете. Клетките, в които живеят дивите инвалиди родители, са изцяло затворени, имат прозорец само към нивите около центъра и не виждат хора. Хранят се и им се дава вода само през улеи. Така младите птици лесно може да бъдат върнати в естествената им среда”, казва д-р Руско Петров.
Тъй като излюпването на щъркелчетата наближава и много от тях могат да бъдат съборени от гнездото, домашното отглеждане от хора е забранено. Много от младите птици получават наранявания при падането, които не може да бъдат установени без намесата на специалист, обяснява д-р Петров.