Родопското село на Божков се прости с ново възраждане
Смолянското село Чамла, чиито земи бяха изкупени от милиардера Васил Божков, се прости с надеждите от ново възраждане. Избягалият в Дубай, за да избегне задържането си бизнесмен изкупи 627 декара от изоставеното от жителите си село чрез компанията си за недвижими имоти "Пропърти В Б". Според местните, маститият бизнесмен щял да прави вилно селище с площи за лов за богаташи, но развитие няма. Агентите му обещавали да пуснат дори път да селото. Към момента обаче няма подадено никакво искане да се прави каквото и да е било в района.
"Божков сега мисли как да се отърве от правосъдието и да спаси печелившите си бизнеси, хич не се сеща сигурно за Чамла и възраждането му", коментират местните.
Чамла е било най-високото населено място в България на 1600 метра. Селото е обезлюдено от край на 80-те години.Селото просъществува 74 години. Според поставена плоча там са живеели 14 рода. Последният жител напуснал през 1984 година. Въпреки това Чамла не е заличено от картата, от НСИ и ГРАО.
"Не знаем, че тия земи са на милиардера Васил Божков, трябва да е бил луд да вземе тази пустош", казват роми , които се самонастанили в изоставените къщи в село Чамла. Те секат дърва в района и вместо да правят палатки от найлон за подслон се ширят в полуразрушените домове на местните. Един през друг разказват за диви животни, които виждали наоколо. "Вчера дето сякох ели, днес открих следи от мечка", нарежда Стоян от Велинград. Преди няколко години негов колега дървосекач от Ракитово беше метнат на 8 метра от разярена мечка в района при нападение.28 -годишният Кезим Дриков си загуби говора за известно време, но се спаси като се качи на дърво.
Освен роми в района има към 100 напъдени коне, които са с нрав на диви. "Пасат основно из имотите на Божков, но правят големи бели на стопанството ни", казват в съседното село Мугла Те са пуснати на свобода от девински села от другата страна на планината.
Обширните ливади и планински склонове в бившето село бяха разследвани от прокуратурата в Смолян. Причината следователи да хукнат към почти недостъпното място са искани пари от ЕС за субсидии с неверни документи. Дружеството "Пропърти - ВБ" кандидатствало за субсидии по усвояване на средства по схема за единно плащане на площ и плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони, финансирани от фондове на ЕС. Според регистрите милиардерът Васил Божков е 100 % собственик на "Пропърти ВБ" към онзи момент. Предметът на разследването бе, че от фирмата са посочили в подаденото общо заявление за подпомагане площи в землището на село Чамла, които не са собственост и не се ползват на правно основание от дружеството. Причината е, че не за всички площи имало документи, с които дружеството да удостовери, че има право да ги ползва.
Разследваното дружество изкупи земите на хората от Чамла през 2006 и 2007 година. Средната цена е била около 1000 лева на декар, което си е доста за земя от 10 категория, коментират брокери.
"Фамилията ми има пръснати общо към 150 декара в землището на Чамла, сега са изоставени, защото достъпа е много труден. Като наследници продадохме една малка част от тях на Васил Божков", казва известния смолянскии художник Валери Паничаров.
Към момента на продажбата им статутът на тези земи е бил с временна общинска собственост, тъй като реалните им владетели са ги изоставили и се наложило да си ги връщат и оформят. Според художника едва ли има умисъл с цел измама при подаването на документите за евросубсидии от собственика. Или ставало въпрос за неточности при снимането на земята или малки препокривания с други стопани. Дядото на Паничаров е бил първият заселник през 1910 година в Чамла, понеже къщата в съседното село Мугла, където живеел му изгоряла и го последвали и други, и така заселили място на над 1650 метра - най-високо в цяла България. Имало е училище, електричество, ток, черен път , дори телефони. Сега вече няма нито една от споменатите придобивки. Дори мобилните телефони нямат обхват.
Жиците за ток и телефони са изпокрадени. Дървените стълбове срязани. Почти всички къщи вече са без покриви, тъй като керемидите или са демонтирани от собствениците, или отдавна са отмъкнати. Частично оцелели са само ТКЗС-ка сграда и училището. Достъпът до Чамла е възможен само с кон, муле или висок джип, който задължително има задвижване 4 по 4.
През 2002 година сградата на бившето училище е предоставена от Община Смолян безвъзмездно за 10 години за целите на проекта "Кралство Чамла", който е дългосрочна инициатива на фондация "Дестинация България", в сътрудничество с Центъра за изкуства Сорос - София, Програма "Изкуство и култура" на Институт Отворено общество - Будапеща и програма Младеж на Европейската комисия. Идеята е Чамла да е екоселище, чиито жители трябва сами да се грижат за прехраната си. Планираше се те да гледат крави, кози и кокошки и да се придвижват с коне и мулета. В екоселището трябваше да идват млади творци от различни националности, чието предпочитание е да създават изкуство сред живата природа - художници, фотографи, артисти, музиканти.
Двама чужденци - първо французинът Оливие Люик от Париж, а на следващата година и испанецът Оскар Кореа от Гранада изкараха по една зима успешно в изоставеното село, за да демонстрират психика и стоицизъм при живот без благата на цивилизацията.
От няколко години насам нито български творци, нито чужди отшелници не са стъпвали в Чамла. Училището, където сега се настанили ромите е с изпочупени прозорци, на места липсва цялата дограма, а вратите са изпокъртени.