Д-р Силвия Новакова: В сезона на алергиите сме, болни се страхуват да търсят помощ
- Хората с такъв здравословен проблем спокойно могат да се ваксинират срещу COVID
- 40 % от алергичните развиват бронхиална астма
- Маските през последната година предотвратиха проникването на полените в лигавицата
Д-р Силвия Новакова е специалист по обща алергология и детски болести в УМБАЛ “Св. Георги” - Пловдив. Член е на експертния съвет по клинична алергология към здравното министерство. Защитила е дисертационен труд по проблемите на клиничния ринит. В сезона на алергиите разговаряме с нея за опасностите, които те крият в условията на пандемия.
- Д-р Новакова, отново сме в сезона на алергиите. Какви опасности крият те за хора, които имат такъв проблем и същевременно са изложени на риск от зараза с коронавирус?
- В годините преди пандемията всяка пролет наблюдавахме увеличение на хората с алергии, които търсят помощ. Сега обаче от страх да не се заразят с COVID мнозина не смеят да ни посетят, а това е опасно. Искам да им кажа, че могат да идват по всяко време. Става така, че някои се обръщат за помощ към нас, когато симптомите станат силно изразени. Нека не изчакват прекалено. Иначе алергиите започват още в края на февруари и постепенно се разгръщат през март и април. Тогава е високата концентрацията на дървесни полени, които се отделят при цъфтежа. Цветният прашец е фин прах, съставен от микроскопични гаметофити (поленови зърна), от които се развиват мъжките гамети (сперматозоиди) на семенните растения. От май до края на лятото преобладава тревният полен, който предизвиква най-често алергиите. През есента пък плевелите започват да отделят прашинки. Според последните изследвания 30% от жителите на Европа страдат поленовата алергия. България не е изключение. Прогнозите са, че до 2050 г. половината от населението на Стария континент ще има някаква форма на алергия.
- Какви са симптомите на поленовата алергия, какво трябва да знаем?
- Запушен и течащ нос, кихане, сърбеж и дразнене, насълзяване на очите, болки в ушите, "драскане" в гърлото. Най-мъчително е със запушения нос. Това пречи на съня. От там следва сънливост пред деня , намалена концентрация, нарушаване на качеството на живот. Учениците са по-разсеяни и изкарват по-ниски оценки на изпити. Ако се засегне белия дроб, следват кашлица, задух свиркащо дишане, хрипове в гърдите.
- Може ли да дадете съвет как хората да се предпазят от тези усложнения?
- Трябва да отидат навреме на лекар, а не да чакат. Много обаче не го правят, а това задълбочава заболяването им. Проблемът е, че дихателният път на човешкия организъм е един. Започва от носа и свършва в белия дроб. 40 % от хората, които са с поленова алергия на носа и очите, развиват бронхиална астма при незапочнато навреме лечение. Поленът е част от околната среда. Изолирането на човек на практика е невъзможно. Когато се приберем вкъщи, трябва задължително да си измием лицето, да проветрим и след това да затворим прозорците. Полезно е в автомобилите да има системи за почистване на въздуха. Носенето на маски срещу коронавируса през последната година донякъде подобри състоянието на хората с алергии. Така се намали проникването на полените в лигавицата, а от там и в човешкия организъм.
- До колко е лечимо това заболяване?
- Поленовата алергия може да бъде излекувана. Това става чрез имунотерапия. Повече от 80 % от болните оздравяват успешно и живеят нормално. Големият проблем, е че не всичко хора знаят това и разчитат на медикаменти. След като разберат, че алергията е лечима, пациентите сами идват при нас. Тези, които са минали успешно през тази терапия, стават най-големите й агитатори. Излекували сме пациенти, които 15-20 години са били с алергии.
- Кои са причините за увеличаване на алергиите?
- Основно съвременният начин на живот. Той промени естествената среда на хората, която в предишните години изграждаше добър имунен отговор срещу вируси, бактерии и паразити. Сега се стремим да живеем стерилно. От това човешкият организъм реагира патологично, не произвежда добър имунен отговор, което води да увеличаването на алергиите. Другата причина е замърсяването на околната среда. Частиците от дизеловото гориво например попадат в полените и ги правят по-агресивни. Така разболяват повече хора.
Алергичните в града са повече от тези в селата най-вече заради замърсения въздух. Хората прекарват 90% от времето в затворени пространства и позволяват алергените там да ги разболяват. Това е цената на модерния начин на живот.
- Може ли да се каже, че хората с алергии са по-уязвими от заразяване с COVID?
- Обикновено са по-податливи към вирусни инфекции. При тях обаче няма по-висок риск да се заразят с COVID-19. Обяснението за това e начинът, по който вирусът навлиза в организма. Свързва се с рецептори на тялото, които обаче при хора с алергии са по-малко и това забавя и дори спира неговото проникване.
- Според ваши колеги е опасно пациенти с алергии да се ваксинират. Съгласна ли сте?
- Няма такъв риск. Това, че са алергични, не оказва никакво влияние върху имунизациите. Алергичният ринит и контролираната бронхиална астма не създават проблем при ваксинирането срещу COVID. Рискът от нежелани реакция е еднакъв с останалите хора.
- Какво не знаем за хранителните алергии?
- Голяма част от тях възникват още при кърмачетата и с течение на времето се преодоляват. Те са най-често към белтъка на кравето мляко. За това е важно да не се допуска некачествено хранене на децата.
Шест групи храни могат да доведат до алергии - мляко, яйца, пшеница, фъстъци, бобови, рибни продукти. Мнозина се доверяват на лаборатории, които изследват нивата на специфични имуноглоболини в храната и след това си налагат ограничения в консумацията. Добре е преди да се решат на това, да се консултират с лекар.