Бизнес и синдикати искат още 1,5 млрд. лв. към 12-е млрд. и планът за възстановяване да бъде внесен до 30 април
Бизнесът и синдикатите искат още 1,5 млрд. лв. да бъдат прибавени към 12-е млрд. лв. в плана за възстановяване и устойчивост. Това заявиха представителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България, КТРИБ, БСК и БТПП и на синдикатите - КНСБ и "Подкрепа", на пресконференция. Те оповестиха и обръщение към парламентарно представените партии в 45-ото Народно събрание.
В него те съобщават, че за първи път от 2014 г. бюджетът отчита дефицит от 650 млн. лв. за първото тримесечие, което поставя под въпрос подкрепата за икономиката, заетостта и доходите. Затова те предлагат да се посегне към нисколихвените заеми от 4,5 млрд. евро, които се полагат на България по Националния план за възстановяване и устойчивост и от който досега страната ни се въздържаше. Работодателите и синдикатите предлагат да се вземе 1,5 млрд. лв. заем, с който да се допълнят 12-те млрд. лв. безвъзмездно финансиране по плана.
Парите да отидат към първия стълб - "Икономическа трансформация" и по-скоро към трите фонда, създадени по тяхно искане, които са "Технологична модернизация", "Зелен преход" и "Дигитализация", така икономиката ще бъде подпомогната не с 900 млн. лв., както е по досегашните разчите, а с 1,3 млрд. лв., каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Ваучерната програма за дигитализация да се разшири от 200 млн. на 500 млн. лв. и да обхване не 500 000 души, а 1 млн. българи, които да придобият базови дигитални умения.
В обръението до партиите се иска още да бъде заделен ресурс от най-малко 700 млн. лв. да насърчаване на производството и съхранението на зелена енергия. На пресконференцията бе уточнено, че тези пари не са за нови големи соларни и вятърни паркове, а за ВЕИ инсталации за собствено производство на ток за предприятията и домакинствата. Предлга се парите да бъдат за сметка на енергийната ефективност на сградите, тоест програмата за саниране, а ресурс за нея да бъде осигурент от нисколихвени кредити.
Лидерът на КНСБ допусна, ако окончателният вариант на плана не бъде готов до края на април, то най-късно до 15 май да бъде внесен в Брюксел, за да може да бъде одобрен на Европейски съвет през юли. При това положение, 13% от парите, или 1,5 млрд. евро, предвидени за България, ще бъдат платени авансово септември или октомври. Ако се пропуснат тези срокове, финансирането би се забавило във времето, а то е необходимо на бизнеса и домакинствата.
Радосвет Радев от БСК заяви, че през август, септември и октомври се очаква в държавата да се усети драматична ликвидна криза, така де авансовите 1,5 млрд. евро от плана за възстановяване ще бъдат от помощ.
Васил Велев, който сега е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели съобщи, че спадът на инвестициите за миналата година е 8,7% спремо 2019 г., прогнозата за 2021 г. е свиване с още 15,5 на сто.
Бизнесът и синдикатите поискаха още новото правителство да тегли нов заем от фонда на ЕК за подпомагане на заетостта SURE, с който да продължи българските антикризни мерки за пострадалите от ковид-кризата фирми. Това са схемите 60/40, 80/20 за туризма и транспорта, "Запази ме", чието действие изтича на 31 май е мерките да бъдат удължени до 31 декември.