Възкресението на българската щанга
3 златни, 3 сребърни и 1 бронзов медал в двубоя. 8 златни, 8 сребърни и 3 бронзови отличия с тези в отделните движения. Второ място в класирането по медали след Украйна. Звучи като нещо нормално за България в щангите. Но не се бе случвало от 17 години насам. На първенството в Киев взехме 6 титли - Севдалин Минчев, Милен Добрев, Алан Цагаев, Величко Чолаков, Изабела Драгнева-Рифатова и Гергана Кирилова. И от този момент никога не сме били с повече от две. А мина толкова много време, че двама от тези шампиони вече не са между нас, а в Москва участва синът на Севдалин Минчев.
Първенството завършихме със сребро за Христо Христов в двубоя на категория до 109 кг, четвърто място на Давид Фишеров и шесто на Васил Маринов, като двамата вдигаха при 102-килограмовите.
Най-важното на европейското бе, че отборът ни постигна всичко с доста подмладен състав. В Москва видяхме изключителния Карлос Насар, който остана втори, а през май става на 17 г. Христо Христов, Васил Маринов и Ангел Русев са на по 20, Валентин Генчев е с година по-голям от тях, Дейвид Фишеров и Стилян Гроздев са на по 23, Петър Ангелов и Божидар Андреев - на 24. Единственото изключение е Юндер Бейтула, който е на 29. Според специалистите един щангист достига разцвета си на 24-25 години, за да продължи кариерата му до над 30. Или вече имаме отбор, който спокойно може да се бори за първите места на следващите две олимпиади в Париж и Лос Анджелис, стига, разбира се, да остане в програмата, което е под въпрос заради безумията на световната федерация.
При момичетата положението е същото. Ивана Петрова и Мария-Магдалена Кирева са на по 20, шампионката Надежда Мей-Нгуен е на 21, а само Мая Иванова е на 30.
С други думи и бъдещето на спорта е добре подсигурено. Благодарение и на националния треньор Иван Иванов. Олимпийският шампион от Барселона успя да премине през доста бурни периоди, да обедини доскорошни противници, за да излезе най-накрая на правилния път. Успя да извоюва най-важното - повече лагери заедно. Защото навремето те бяха целогодишни.
Започнаха да работят и традиционните центрове на този спорт. Тримата ни шампиони са от Русе, което не е случайно. Там е доц. Кирил Панайотов, който дава всичко за този спорт. Треньорите Кръстина и Радослав Атанасови успяха да съберат една доста солидна група деца, като тепърва ще се научават и техните имена. Здраво се работи в Сливен, където има вече два клуба, Хасково, Варна, Стара Загора. Червен бряг е нова дестинация в този спорт, но там очакват и по-малкия брат на Карлос Насар - Иван, който също има невероятни данни според треньора Илиян Илиев. Пламен Братойчев, Живко Архондев, Стоян Стоянов, Севдалин Минчев, Станимир Колев и Живко Николов са личните наставници на националите и показаха невероятно разбирателство с Иван Иванов, нещо доскоро непознато в този спорт.
А точно преди 6 години щангите бяха на изчезване. И не се виждаше как този спорт ще излезе от тинята на поредния допинг скандал. На 19 март 2015 г. излязоха положителните проби за станозолол на Демир Демирев, Стоян Енев, Ивайло Филев, Мая Иванова, Милка Манева, Иван Марков, Диян Минчев, Асен Мурадов, Ферди Назиф, Надежда-Мей Нгуен и Владимир Урумов. Това ни извади от игрите в Рио и ликвидацията бе реална за спорта, който е донесъл на България 12 златни, 17 сребърни и 8 бронзови медала от олимпиади. Тогава
най-лесното бе да се махне с ръка и всичко да се закрие.
Държавата в лицето на министър Красен Кралев обаче направи обратното. Намеси се и невинността бе доказана дори от лабораторията в Кьолн. В използваната добавка е имало забранено вещество. Виновникът бе намерен, започна следствие, но всичко потъна дълбоко в правосъдната ни система.
Започна една дълга битка срещу международната федерация, оглавявана по това време от Тамаш Аян, който открито говореше, че иска България да изчезне от картата на този спорт. Стигна се дори до арбитражния съд за спорта в Лозана. И завърши с половинчати резултати. Наказанията на състезателите бяха за 6 и 9 месеца, но за някои това бе край на кариерата. Отстраняването от олимпиадата остана, а на врата на федерацията увисна като воденичен камък глоба от четвърт милион долара, макар намалена наполовина. Проблемът бе решен с рекламни договори с държавното тото и вносителя на гуми “Медина мед”. Така успяхме да платим сериозна сума и да се върнем на сцената.
Помогна се и за подобряването на базата на този спорт. Залата в Русе бе ремонтирана със 106 хиляди лева от страна на ММС. В Пловдив обновяването струваше 128 хил. лв. За варненската бяха дадени 115 хил. лв. В Търговище бяха вложени 70,5 хил. лв., а в Габрово - над 100 хил. лв. В момента започват и проектите в два от центровете, дали най-много на този спорт - Асеновград, където са предвидени 187 хил. лв., и Хасково - 125 хил. лв.
Легендарната зала в комплекс “Дианабад”, където в един момент се срина таванът, бе оправена за 25 хил. лв. На високопланинската база “Белмекен” “Национална спортна база” инвестира в 8 чисто нови подиума и 8 комплекта щанги “Елейко”, с които се вдига на международни състезания. Цената на един комплект се движи от 3000 до 4000 долара. Условията на “Спортпалас” във Варна, където националите правят лагери, също бяха подобрени.