Светломира, първата с награда от “Достойните българи”: За доброто си струва да се говори - заразно е
Днес семейството живее в чужбина и пази “Златния ритон” на видно място
През 2004 г. майката на малкия Бобо, който е болен от левкемия, организира кампания за детската онкохематология и успява да събере сумата от 250 000 лв.
Вече 18 години вестник “24 часа” разказва за хората, които не са се замислили и са извършили добро. Инициативата “Достойните българи” е, защото очевидното добро не бива да е пренебрегвано.
Първият отличен в тази инициатива е Светломира Методиева от Варна. В края на 2004-а на специална церемония тя получи голямата награда - позлатено копие на ритон, от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски.
Светломира успява да извърши подвиг, за да спаси сина си Борис, тогава само на година и 9 месеца, който е с рядка форма на левкемия. Майката намира сили да помогне и на други деца, като стартира инициативи за подобряване условията в детската онкохематология в УМБАЛ “Св. Марина”.
Днес Светломира е
щастлива, че
порасналите
вече деца
са добре,
и благодари на всички, съпричастни към събитията отпреди 17 години. Борис сега е на 18 г. и смята да учи в сферата на информационните технологии.
“Най-тъжното е, че след толкова години у нас продължават кампании за събиране на пари за лечение”, казва Светломира, която живее в чужбина със семейството си.
Когато чуват ужасната диагноза, родителите са готови на всичко, за да спасят детето си, дори и на невъзможното. Това правят Светломира и Румен Ковачеви.
Всичко започва в края на август 2004-а, когато бронхит отключва остра миелобластна левкемия. Бобо е малък и семейството е шокирано от ужасяващата диагноза. Но симптомите не закъсняват и ходенето по мъките започва.
Проведените курсове химиотерапия не успяват да надвият раковите клетки, лекарите съветват да се търсят варианти за костномозъчна трансплантация в чужбина. А в България все още няма Фонд за лечение на деца в чужбина.
За своя сметка
Светломира
стартира акция
деца да рисуват картички за болните си връстници от детската онкохематология.
Концерт на Георги Христов бе организиран във Варна в началото на декември за събиране на средства за Бобо. Майката на Бобо ползва и тази възможност, за да предложи картичките за продажба, за да върви паралелната кампания за децата със сродни диагнози.
Разкъсана между болничната стая на Бобо и грижите за големия си син Александър (тогава на 10 г.), Клер, както я наричат приятелите от френската гимназия, тича да купува картони, моливи и боички за детските картички.
Коледните и новогодишните творения на малките художници бяха пласирани в частни и държавни структури. С част от парите Светломира организира на малките пациенти в детската онкохематология коледен купон с джудже, подаръци и лакомства.
Останалите пари планира да предостави за битови потребности на клиниката. В дните след Коледа Светломира очаква от Франция да се обадят за операция на малкия Бобо.
Две трети от парите вече са събрани главно благодарение на
данъчните
служители от
цялата страна,
колеги на бащата
- Румен. Той разказа, че много хора му звънели да предложат пари. Една жена предложила добавката към коледната си пенсия.
На церемонията по награждаването на достойните българи Светломира благодари на съпруга си за подкрепата, на всички майки, застанали зад инициативата, на целия медицински персонал на детската онкохематология във Варна и на в. “24 часа”, направил популярна нейната борба за спасяване на детски живот.
Кампанията успява да събере изглеждащата непосилна сума от 250 хил. лв. Но
парите не са
всичко - трябва
и донор
на костен мозък с голям процент съвместимост. След направено кръвно изследване установяват, че братът - 10-годишният Александър, отговаря на всички условия.
“Резултатите излязоха малко преди Коледа, за нас това бе най-хубавият подарък, защото само 20-25% от братята и сестрите са съвместими помежду си”, спомня си Светломира.
За да стане донор и да са защитени правата му като малолетен, Алекс участва в специални срещи пред Френския върховен съд, както и пред Комисията на експертите – медицински орган, който разяснява технологията на трансплантацията за донора от медицинска гледна точка.
След 2 седмици
лекарите
обявяват, че
са готови
Бобо напуска детската онкохематология в УМБАЛ “Св. Марина” във Варна и след консултации с техните специалисти се запътва към болница “Сен Луи” в Париж.
Следват още процедури, изследвания, консултации, вливания, перипетии, безсънни нощи и напрегнати дни, преди семейството да се успокои, че Бобо е преборил болестта и се е отскубнал от лапите на смъртта.
Пет години след началото на кампанията майка му пише писмо, което изпраща на всички хора, чиито пощенски и имейл адреси е запазила. И всеки ден мислено им благодари.
С инициативата си, която повлича още родители, Светломира и Румен успяват да помогнат и на други болни деца, както и да подобрят условията в детското раково отделение на “Св. Марина”.
Сега семейството живее в чужбина, където продължава да следи израстването на Борис и състоянието му,
Александър,
вече 26-годишен,
учи и работи
във Варна,
но не пропуска по празници да се присъедини към близките си.
Дареният през 2004 г. ритон семейството пази на видно място в дома си и се надява ужасните спомени бавно да избледнеят.
“Отдаването на почит към “малките хора” и техния жест, действия, подкрепа в нечия полза е една чудесна инициатива на вестник “24 часа”. Подкрепям заради доброто, за което си струва, да се говори и пише.
Подкрепям, защото вярвам, че е заразно и променя всеки ден нашия свят, макар и малко”, казва Светломира в края на разговора ни.