Шпионите, които дойдоха от студа
Как успяха да заловят групата предатели и защо е важно да бъдат насърчени контраразузнавачите, които ги разобличиха
Залавянето на истинска шпионска група, която се занимава с военен шпионаж, а не просто агенти за оказване на влияние, е огромен успех на българското контраразузнаване. Този успех се дължи на това, че замесените в групата не са били предупредени от ръководството на военното разузнаване. Всъщност успехът се дължи на това, че временният шеф на военното разузнаване Велко Атанасов е допуснал контраразунавачи, които са имали сигнал от партньорски служби, да поставят тайно камери в сградата и така действащите български разузнавачи са записани как предават родината си.
Не става дума и за поредните изгонени руски дипломати - те дипломатите по правило това правят - събират информация.
Имаме заловена група, и то от служители в ключови сектори като българското военно разузнаване, Народното събрание и Министерството на отбраната, които очевидно се заговарят да предадат родината си.
Защото изобличаването на хора като Николай Малинов, който не е крил никога, че харесва Русия на Владимир Путин и се застъпва за интересите на Русия, не е голямо постижение на контрашпионажа. Докато в този случай, поне от разпространените видеозаписи се вижда как тези хора се наговарят директно, делят пари и изобщо правят неща, които са повече от укорими - не само харесват Александър Пушкин и Николай Росторгуев.
Тук възниква въпрос това постижение на българското контраразузнаване ли е, или е действие на партньорските служби.
Наличните публично данни навеждат на мисълта, че това все пак е работа на българското контраразузнаване, разбира се, в партньорство и с други служби. Защото това, което има да се разузнава в България, е т. нар. команден център на НАТО във Варна. Това е място, откъдето се наблюдава движението на съдове и самолети в акваторията на Черно море. Тя е част от българските въоръжени сили и с ключово значение за предпазването на България от десант като на Крим.
Това е високотехнологичен център, от който тече информация и към командването на НАТО. Преди години много българи се застъпваха за създаването на натовска военоморска база на наша територия. Която да брани източния фланг на Североатлантическия договор като цяло и източната българска граница в частност. Но по конвенцията от Монтрьо, която урежда преминаването през Проливите към в Черно море, не се допускат военни съдове за срок, по-дълъг от 21 дни в акваторията, и създаването на военноморски бази е строго регламентирано.
Затова се взе решение да се направи този високотехнологичен център, който има отчетливо строго отбранително значение конкретно за България и вероятно представлява интерес за командването на руския флот и авиация като точка, от която НАТО събира информация за движенията в акваторията на Черно море.
И както се твърди, тази група е събирала сведения именно за този център във Варна, за да ги предава на Кремъл. Разкриването на българската връзка не би могло да е дело само на ЦРУ или ЕмАйСикс.
Трябва си и българско участие и това е повод за гордост, че все пак имаме служби, които могат да прихванат чужда шпионска група у нас, както повод за срам заради разговорите, които водят заподозрените шпиони.
Ръководителят на групата - 75-годишният Иван Илиев, наречен Резидента, може би е мотивиран от съветска носталгия, което е разбираемо за служител от времето на соца, който се е подготвял в ГРУ.
Но младите преки извършители на шпионските действия продават отечеството си за долари, не за копейки, както е прието да се казва. И за нищо друго,
даже опитват да метнат
възложителя с повтаряща
се банална информация, надявайки се, че заради коронавируса в Москва няма да забележат, че пращат повтаряща се информация заради забавянето на предаването ѝ. Тоест те са толкова деморализирани, че освен че предават родината си, мамят и руската страна, мотивирани само и единствено от алчност.
Тук е важно и каква присъда ще постанови съдът за тази група, за да не се окаже Елеонора Митрофанова права - че всичко е само пърформанс през 3 месеца.
И ако възложителят на шпионството е може би част от секретните папки, по това дело, но от обявените записи е
безспорно видно, че
наистина има група от хора,
които продават родината си
и те трябва да получат съответната присъда по българския закон. А доказването на шпионството на чуждите граждани вероятно е нещо по-сложно, но здравият разум видя предателството и ако се уважаваме като народ и съдиите, които са част от този народ, трябва да действат бързо и да не са им необходими 8 години съдебно дирене.
Впрочем важна е и политическата оценка, която трябва да се даде, защото тя е като
лакмус за партиите дали
обичат родината и харесват
западната цивилизация Именно защото обстановката е предизборна, оценката трябва да е ясна, бърза и категорична. Националното предателство не е явление, което не трябва да се толерира. Разкриването му не е нещо само с което да се хвалят Иван Гешев и Бойко Борисов.
Това си е национално постижение и след изборите, независимо какъв ще е резултатът, ще ни е необходимо работещо контраразузнаване и затова днес е необходимо тези хора, които постигнаха този успех, да бъдат насърчени. А не да се шикалкави и да се омаловажава постижението им заради някакви тънки сметки.
Арестът на бившите и настоящи военни разузнавачи доказа нагледно, че руските служби още имат влияние у нас. За последната година и половина избухнаха няколко шпионски скандала, но някак бяха обвити в мистерия. Изгонените дипломати от мисията на Москва у нас имат имунитет и не могат да бъдат арестувани, обвинявани и съдени. Единствено се посочваше, че са придобивали военна, научно-техническа и икономическа информация у нас, за да я предадат в Кремъл. Публична информация е, че дипломатите на Русия са пенсионирани разузнавачи от ГРУ, които имат нова мисия зад граница и никога не са късали връзката си с тайната служба.
При всеки случай се посочваше, че контактуват с българи, които имат достъп до тайните на НАТО, но никога не се разкри кои са те. Дали арестуваната група за шпионство е контактувала с всеки един от 8-те дипломати, обявени за персона нон грата, остава в тайна. Със сигурност обаче един от тях е действал заедно с Резидента и съпругата му - Александър Зинкин. Името му, макар и сбъркано, се появи в записите, разпространени от прокуратурата, а два дни по-късно беше изгонен от страната.
Главното разузнавателно управление (ГРУ) на руската армия витае в публичното пространство у нас от година насам. През януари 2020 г. трима офицери от секретно поделение на същата служба бяха обвинени за отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Полковници от ГРУ са и половината изгонени руски дипломати.
Школата на ГРУ е завършил и ръководителят на групата за шпионство у нас - 75-годишният Иван Илиев. Той и повечето обвинени са бивши или настоящи служители на нашето военно разузнаване, което има сходни функции с тези на ГРУ. Едно е сигурно - Русия ползва потенциала на кадрите си, за да търси изпреварваща и секретна информация за основните си геополитически и военни противници - Европейския съюз и НАТО.
България като пълноправен член и в двете организации има информация за тайните им. В същото време обаче не са далеч времената, когато бяхме част от Източния блок, подчинен на СССР, и потенциална 16-а република там. Оказа се, че не е трудно да се намери пробойна дори в най-секретните ни служби като военното разузнаване. От нея руските дипломати черпят информация благодарение на колегите си отпреди 1989 г., а след това я пращат в Москва.
На какво все пак се дължи офанзивата на прокуратурата и ДАНС срещу руските шпиони в последната година и половина? Според различни версии по-глобалната причина е влошаването на отношенията между Русия и Запада от последните години, което е активизирало агентурата им, включително у нас.
Конкретно за изгонените дипломати и заловената шпионска мрежа любителите на конспирацията търсят в едно знаково посещение на българска делегация в САЩ. Тя се водеше от главния прокурор тогава Сотир Цацаров и включваше заместника му и негов наследник на поста Иван Гешев, председателя на ДАНС Димитър Георгиев, директора на Служба “Военна информация” в Министерството на отбраната Велко Атанасов и шефа на Държавната агенция “Разузнаване” (ДАР) Атанас Атанасов. Случайно или не, в акцията по разкриването на шпионската мрежа на Иван Илиев и връзките му с руските дипломати участваха всички тези институции с изключение на ДАР, която е аналитична служба и няма правомощия при военните.
Истинската офанзива срещу руските агенти и шпиони у нас започна след посещението на прокурорите и шефове на служби. Оттогава бяха изгонени секретари от мисията на Москва, военни и търговски аташета. Само месец преди посещението на Цацаров, Гешев, Георгиев и Атанасов в САЩ беше задържан и обвинен за антидържавна дейност председателят на Националното движение “Русофили” Николай Малинов, настоящ лидер на политическа партия “Възраждане на отечеството”, която участва в изборите. Тогава бившият генерал от КГБ Леонид Решетников и бизнесменът Константин Малофеев получиха забрана да влизат в България за 10 г. заради връзките им с Малинов и информацията, данните и анализите, които са получавали от него. При последвалите разкрития за дипломатите на Русия у нас, които бяха обявени за персона нон грата след намесата на ДАНС и прокуратурата, нямаше конкретни данни за това каква информация и как са я придобили в ущърб на националния интерес. За разлика от шпионската мрежа на Иван Илиев.
Данните за дейността на арестуваните на 18 март т.г. са на ДАНС. В тази служба действа и военното контраразузнаване, което се вля в нея през 2008 г. Разследването по организацията започва през септември м.г. Началото на операцията съвпада с изгонването от страната на поредните двама руски дипломати Сергей Николашин и Вадим Биков - официално служители в търговското представителство на мисията, но всъщност агенти на ГРУ.
За двамата беше обявено, че са се интересували от модернизацията на Българската армия, от закупуването на американските военни самолети F-16 и от военнопромишления комплекс у нас. За тях има данни, че са търсили контакти със служители в Министерството на отбраната, които отговарят за обществените поръчки и сключването на договори. Дали арестуваните 6 месеца по-късно трима действащи офицери от министерството са замесени с Николашин и Биков, още не се знае.
Данните за шпионската дейност на Николашин и Биков са на ДАНС. Същата служба влиза в следите и на
къртиците в държавната
администрация, които точат
секретна информация за
НАТО и ЕС
Схемата е следната - пенсионираният полковник от военното разузнаване Иван Илиев е в центъра на организацията. Той е вербувал двама от по-младите си колеги, които са действащи офицери в същата служба. 75-годишният Илиев има добри контакти там, защото и след като се оттегля от активна работа, продължава да преподава оперативно майсторство в школата към военното разузнаване. Третият участник в мрежата на т.нар. от прокуратурата резидент е полк. Петър Петров, който е зам.-шеф на дирекция “Планиране, програмиране и бюджет” в Министерството на отбраната. Тази структура има десетки важни функции и борави с много информация. Четвъртият участник от администрацията е Любомир Медаров, шеф на секретното деловодство на парламента и също бивш военен разузнавач с мисии в чужбина. Той е имал достъп до докладите на специалните служби, които са предназначени за президента, премиера и председателя на парламента. Според прокуратурата той е снимал тези доклади и ги е давал на Иван Илиев. И четиримата са ползвали достъпа си до секретни документи, снимали са ги и са ги съхранявали в дадени им от резидента карти. След това са му ги предавали.
Съпругата на Иван Илиев Галина е петият член на мрежата. Тя е с руско гражданство и е имала контакти и доверие сред дипломатическия корпус на Русия у нас, разкриха от прокуратурата. Галина Илиева е сестра на бившата секретарка на Рем Вяхирев - дългогодишния шеф на “Газпром”. 66-годишната дама и Иван Илиев-Резидента са се запознали в школата на ГРУ, в която са се обучавали по времето на комунизма. Тя е човекът, който е носил източената информация в посолството и е вземал пари за нея, а доказателствата за това идват от
външното наблюдение,
организирано от ДАНС,
което показва как тя влиза и излиза от сградата на мисията. Парите се връщат към участниците по обратния път - от посолството през съпругата Галина Илиева, която ги дава на Резидента, а той ги разпределя на вербуваните от него действащи служители.
Продължителното следене на групата води агентите на ДАНС до тайните места, на които се срещат участниците. Засечени са в колата на резидента, на тенис корт, където тренира полк. Петър Петров, ресторант. От разпространените видеозаписи след арестите на шпионите стана ясно, че кабинетите на военните разузнавачи и заведението, където са се срещали с Иван Илиев, са контролирани с бръмбари и камери.
Никой от разследваните не е подозирал, че го снимат, записват и следят, още по-малко в служебните кабинети.
Това обаче явно не е дало урок на арестуваните.
В петък втората инстанция - Военно-апелативният съд, разгледа мерките за неотклонение на 5-има от тях. На заседанията прокуратурата внесе нови доказателства срещу Илиев, Медаров, Петров и Димитър Влахов (един от военните разузнавачи, арестуван като част от схемата). В тях е имало записани техни разговори от килията на следствения арест. В тях обвиняемите се наговаряли какво да кажат пред съда, за да оправдаят намерените в домовете им секретни документи от службите.
Според адвокатите на задържаните обаче няма доказателства, че материалите са държавна тайна, нито, че клиентите им са ги давали на руснаци. Разследващите обаче имат сериозен коз.
Един от военните разузнавачи, който е арестуван и обвинен като участник в шпионската група на Иван Илиев, е
направил пълни
самопризнания за
антидържавната
дейност
Той е с мярка парична гаранция и не е лежал в ареста както останалите.
Междувременно стана ясно, че по разследването на шпионския скандал са разпитвани и бившите шефоне на военното разузнаване ген. Пламен Студенков, който го ръководи до 2010 г., и заместникът му Стефан Стефанов. Вторият вече е попадал в разработка за шпионски скандал с предаване на информация в Руското посолство, по който през 2001 г. бях арестувани бившият разузнавач Яни Янев и служителката на Министерството на отбраната Лиляна Гешева (виж карето долу).
В петък съдът остави за постоянно в ареста полк. Петър Петров от Министерството на отбраната, разузнавача Димитър Влахов, шефа на секретното деловодство на Народното събрание Любомир Медаров и Галина Илиева. Ръководителят на шпионската мрежа ще обжалва ареста си в понеделник, когато ще се реши дали ще остане в килията за постоянно.
През 2001 г. арестуваха за шпионаж и бивш зам.-шеф на военното разузнаване, оправдаха го след 8 г.
Шпионската афера с Иван Илиев и неговата мрежа не е първата в най-новата история на България.
През 2000 г. избухва подобен скандал, в който са замесени бившият зам.-шеф на военното разузнаване полк. Яни Янев и началникът на секретното деловодство в Служба “Военна информация” Лиляна Гешева.
Арестувани са в началото на март 2001 г. след 8 месеца разследване затова, че носят секретна информация в посолството на Русия. И тогава двама руски дипломати са обявени за персона нон грата.
Според данните на контраразузнаването тогава Гешева и Янев са в интимна връзка. Тя изнасяла документи, а той ги предавал на руснаците срещу 200-300 долара. Всичко тръгва от информация, че тогавашният военноморски аташе на Русия у нас Сергей Ломакин е платил 300 долара на Янев. Сумата била предадена в плик, а част от нея после била предадена на Гешева.
Наблюдението на Янев и Гешева започнало през лятото на 2000 г. Събрана е информация, че Лиляна Гешева заделя подбрани сведения, някои от тях преписва на пишеща машина, след което ги изнася извън службата час преди края на работното време. След това посещавала приятеля си в офиса му. По това време той е секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса. В същия офис ходил и помощникът на военния аташе. Предполага се, че там е получавал изнесената от Гешева информация.
На 5 март 2001 г. пристигнал сигнал за предстояща среща между Гешева и Янев в офиса на полковника. Същия ден след работа Гешева отива при него и му носи поредния плик.
Още на следващия ден Янев звъни на помощник военния аташе Власенко и си уговарят среща за 16 ч в руското посолство на бул. “Драган Цанков”.
Янев е арестуван пред сградата на дипломатическата мисия. Полк. Янев отива до руското посолство с трамвай. Секунди преди да влезе през вратата на мисията, няколко цивилни офицери от военното контраразузнаване (сега в ДАНС) му слагат белезници. По същото време е арестувана и Лиляна Гешева. Претърсени са кабинетите и домовете им. Намерени са документи, за които по-късно се доказва, че не съдържат информация с държавни тайни. Заради шпионския скандал тогава военният аташе на Русия и помощникът му бяха обявени за персона нон грата и напуснаха страната.
Янев и Гешева лежаха месеци наред в ареста. Започва дълго и мъчително дело срещу тях. Инстанциите първо ги осъждат условно, после ефективно, делото се връща. Оправдани са с окончателно решение на ВКС през 2009 г.
20 г. по-късно близо до сградата на руското посолство в София ще бъде задържан и Иван Илиев, който часове по-рано си тръгва от сградата на военната прокуратура под носа на полицаите.