Жозеп Борел представи доклад за отношенията ЕС-Турция
Докладът за отношенията ЕС-Турция, подготвен от върховния представител на Съюза по външната политика Жозеп Борел, беше представен вчера на заседанието на външните министри на ЕС, съобщи АНА-МПА.
Докладът припомня, че в отговор на едностранните действия, провокации и реторика срещу ЕС, държави-членки и европейски лидери, през декември 2020 г. Европейският съвет е натоварил Борел да изготви такъв доклад, посветен на развитието на политическите, икономическите и търговските отношения на Евросъюза и Анкара, предава БТА.
Отбелязва че, се политическата рамка на отношенията ЕС-Турция се е влошила пред последните години, което се дължи предимно на турските действия в Източното Средиземноморие, оспорването на правата на Република Кипър в морските пространства и рязкото увеличаване на провокативните действия срещу Гърция. Друг фактор, повлиял негативно отношенията между Анкара и Брюксел, е влошаването на вътрешната ситуация в Турция, по-конкретно в областта на човешките права, както и в икономическото управление.
Докладът припомня, че през февруари 2020 г. Турция, в нарушение на съвместната декларация с ЕС от март 2016 г., е поощрила мигранти и бежанци да влязат в ЕС, което е довело до инциденти на насилие по границата с Гърция.
Сред действията на Турция, довели до влошаване на отношенията с ЕС, се споменават още изпращането на проучвателния кораб "Оруч Реис" край гръцкия остров Кастелоризо и турско-либийският меморандум за морско делимитиране,
Според доклада на Борел ситуацията е започнала да се променя към края на 2020 г., когато Турция е приветствала изводите на Европейския съвет от декември и е започнала да изпраща послания за значението, което отдава на отношенията с ЕС и страните-членки. В доклада се споменава обаче, че определянето на континенталния шелф и на изключителните икономически зони трябва да стане чрез диалог и добронамерени преговори на основата на международното право и Конвенцията на ООН за морското право.
Жозеп Борел споменава и бавния темп на връщане на мигранти обратно в Турция и напомня, че на 14 януари 2021 г. Гърция е подала официално искане за приемане от Турция на 1450 мигранти, което Турция не е приела.
Същевременно се посочва, че ако Анкара изпълни ангажиментите си, ЕС се обявява в подкрепа на сътрудничеството в следните области:
1. По-ефективно и взаимноизгодно прилагане на основните пунктове на декларацията ЕС-Турция от 2016 г. по отношение на управлението на миграцията.
2. Страните-членки на ЕС трябва да интензифицират прехвърлянето на мигранти от Турция, особено на уязвими групи сирийски бежанци.
3. Укрепване на икономическите връзки и осъвременяване и разширяване на съществуващия митнически съюз.
4. Запазване на отворени канали за комуникация.
5. Засилване на контактите на гражданското общество, улесняване на участието на Турция в следващото поколение програми на ЕС като Еразмус+.
В случай обаче, че Турция не пристъпи конструктивно към развитие на действително сътрудничество с ЕС, а се върне към едностранните действия и провокации, особено в Източното Средиземноморие, ЕС ще трябва да покаже ясно, че това ще има политически и икономически последствия.
Сред възможните мерки, които ще бъдат налагани постепенно, са следните:
1. Приемане на допълнителни санкции, които вече са договорени на Европейския съвет през декември.
2. Засилване на ограничителните мерки в рамките на съществуващата рамка на санкции и разглеждане на възможността в тях да бъдат включени и юридически лица.
3. По-нататъшни ограничения на икономическото сътрудничество ЕС-Турция, включително на дейностите на Европейската инвестиционна банка и други финансови институции.
4. Мерки, насочени към други области, важни за турската икономика, като забрана за предоставяне на туристически услуги, отрицателни препоръки за пътуване от страните-членки и т.н.
5. Допълнителни мерки на ЕС в областта на енергетиката и свързаните сектори като забрана за внос/износ на определени стоки и технологии.
Накрая докладът призовава Европейската комисия да подготви варианти за продължаване на финансирането на бежанците и общностите, които са намерили убежище в Турция, което определя като инвестиция в стабилност и солидарност.