Астрономите от “Рожен” открили над 100 астероида, видели и прах около Слънцето
Обсерваторията е създадена преди 40 години в Родопите
В нея учените наблюдават огромни звездни семейства, както и кафяви джуджета
“Едно от най-големите открития на нашумелия проект “Паркър”, който е на стойност над $ 1 млрд. - наличието на прахови частици до Слънцето, е било направено в България, и то преди 20 години.
Неутралният прах се доближава толкова силно до Слънцето, че бързото нагряване предизвиква директно изпаряване.Това се нарича процес на сублимация.
Тук заедно с учени от Русия се открива, че този прах е на разстояние 1,5 слънчеви радиуса. Когато четем и превеждаме директно от интернет какви са големите открития на международни екипи, понякога наистина е добре да си припомним, че някой друг по света може би е направил нещо подобно”, казва директорът на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” д-р Никола Петров.
Достиженията на нашумелия и скъп международен проект на НАСА
започнали
през 1999 г.
след слънчевото
затъмнение,
защото дотогава теоретичните модели не позволявали. Изводът е направен на базата на интерферометрични наблюдения.
Идеята при създаването на обсерватория “Рожен” преди 40 години е била да бъде част от световната научна общност в астрономията.
Обсерваторията е разположена на 64 декара площ и е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура.
Тя все още е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа. Намира се в Родопите на връх Свети Дух над местността Рожен. Стопанисва се от Института по астрономия на БАН.
Още с откриването тя става инициатор на международна мрежа от обсерватории за наблюдение и определяне на параметри на астероиди с неопределени траектории, за които има потенциална опасност от сблъсък със Земята. Към тази мрежа членуват над 20 обсерватории в света.
Със сигурност над 100 астероида са открити в България. Първият е кръстен на Джон Атанасов, има Дора Габе, Блага Димитрова и куп още български имена.
Към днешна дата новите технологии и камери позволяват с далеч по-малки телескопи да се откриват нови астероиди и комети и от порядъка на 50% от откриваните за една година се правят от любителски телескопи и астрономи.
Но в началото това е било доста сериозна и важна задача. През първите си години обсерваторията “Рожен” работи с 3 телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и два по-малки телескопа - 50/70 см “Шмит” и 60 см “Касагрен”.
Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки. Затова за 20-ина години от работата на обсерваторията са получени над 10 хил. фотографии на обекти от Слънчевата система, звезди и звездни купове, отдалечени галактики и квазари и хиляди спектри на интересни звездни обекти.
Една от първите задачи на родните астрономи е свързана с наблюдения на космически кораби - тези, които започваме да ги изстрелваме през 1960 и 1970 г. Тогава се прави първата наша обсерватория в Белоградчик.
После изкуствените спътници се наблюдават и от “Рожен”. С времето тя отпада, тъй като интересът към космическите кораби в България намалява, защото не разполагаме със собствени космически апарати.
В течение на това време има задачи, които са свързани например с
наблюдение
и изследване
на галактиката
Андромеда
Тя има свой спътник - джудже галактика, и гравитационно изкривява елипсовидната и спираловидната форма на самата галактика Андромеда.
Защо и как се получава това гравитационно изкривяване, едни от добрите модели са създадени именно от българи поне преди 30-35 г.
Важни открития, свързани с наблюдения и от нашата обсерватория, и от чужди, са определяне на параметри на сферични звездни купове. Това са стотици хиляди, понякога милиони звезди, обикалящи около общ гравитационен център - общо звездно семейство.
И определянето на еволюцията на звездните купове и тяхната сферичност са модели, създадени със същественото участие на български астрономи от нашата обсерватория.
Преди 10-ина години с помощта на големия телескоп са направени едни от първите прецизни наблюдения и регистриране на много слаби звезди като температура и излъчване - т.нар. кафяви джуджета.
Също така родни екипи правиха и наблюдения на двойни звезди - това са двойки звезди подобно на Луната и Земята, но звезди, толкова близо една до друга, че те много скоро се очаква да се слеят една с друга. Това на практика променя до голяма степен съществуващите досега модели за този тип двойни звезди.
Много модерно в последните години в световен аспект е наблюдението и изследването на екзопланети, т.е. планети, обикалящи около други звезди. Астрономите от обсерваторията също са установили такива планети.
Един от водещите учени в света в търсенето на подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди, проф. Димитър Съселов, е работил в обсерваторията.
“С времето астрономията в България има добър опит, добри кадри, от които много работят и в чужбина, в което няма нищо лошо. Възпитанието в обучението при нас дава добра перспектива за развитие и в най-развитите икономически държави, което води напоследък до финансиране на нови проекти.
С тях ще се въведат нови наблюдателни телескопи”, казва д-р Никола Петров.
С тях
България ще има
нов роботизиран
и дистанционно
управляем
телескоп,
който ще работи без човешка намеса. Първите тестови наблюдения с него се очаква да бъдат през лятото на 2022 г.
Телескопът се произвежда от австрийската компания ASA Astrosysteme съгласно приключила обществена поръчка и е на стойност 3,5 млн. лв.
“Ние отваряме възможността за нови научноизследователски дейности и с нови хора. Имаме спечелен проект и за радиотелескоп, един от най-големите в Източна Европа. Доставени са нови високоефективни CCD камери за набюдения с телескопите на обсерваторията.
И това означава, че както досега сме били един от най-големите научни астрономически комплекси в Югоизточна Европа, много скоро ще затвърдим тази позиция и със сигурност ще покажем нови неща на света”, уверява д-р Петров.