Бързо застудяване с 10-15 градуса увеличава риска за вирусна инфекция
Свързано е не толкова с температурата, колкото с ефекта върху начина на живот
Когато март започне с почти летни температури, но за денонощие те спаднат с над 10-15 градуса като в момента в България, това може да е проблем за имунната система.
Субективното усещане за здравен риск е подкрепено от множество научни данни, обяснението се разминава с интуитивното обяснение, че виновен e студът.
Промяната на времето може да ви разболее, но това е свързано не толкова със захлаждането, колкото с въздействието на времето върху околната среда и социалните отношения, свързано с тези промени, казва пред американското сп. “Атлантик” д-р Реймънд Кашкари, пулмолог от болницата “Сейнт Джоузеф” в Ориндж, щата Калифорния. В подкрепа на наблюденията си цитира мета-анализ от 2002 г. за ефектите на климатичната динамика.
Рискът от инфекция се увеличава доказано, но не само поради бързото понижаване на градусите навън. Реалните температурни промени от климатичното време и изкуствените (като влизане или излизането от твърде затоплено помещение) могат да повлияят на здравето по различни начини.
В среда с ниска влажност, каквато създава студеното време,
очите, лигавиците в носа
и дори в белите дробове
изсъхват и ставаме
по-податливи на
бактерии и вируси,
казва Кашкари. Подобно време прави вирусите по-силни, а имунната система - по-слаба.
Дехидратираните клетки са нееластични и “чупливи” на микрониво - лесна врата за навлизане на патогени. Освен това по-вероятно е някой да се разболее след бърз спад на температурата, отколкото след бързото ѝ повишаване, защото самите вируси могат да оцелеят по-дълго в студа. Много от
популярните вируси живеят
по-дълго и могат да се
размножават по-бързо
при по-ниски градуси
В резултат на това силно заразен вирус, включително пандемичният причинител на COVID-19, може да остане активен и да се задържи над 24 часа на твърда повърхност и така да увеличи разпространението си. Ефектът има и социален компонент – в студено време хората прекарват по-дълго в затворени помещения и не проветряват достатъчно, “за да не избяга топлото”.
Ако човек е в стерилна
стая и вдигнете и после
намалите температурата,
това няма да увеличи
вероятността да се простуди,
обяснява д-р Кашкари.
Настинките нямат шанс в отсъствието на патогените. Въпреки че в реални условия можем да си лепнем вирус винаги и навсякъде, рискът расте правопропорционално в претъпкана с хора стая. Всичко опира до простия факт, че дори обикновените настинки са вирусни инфекции.
Реагират и кръвното, мозъкът, ставите
Има няколко неща, които се случват на всеки, когато времето се влоши, но симптомите варират според човека от пренебрежими до значителни.
Освен имунната система най-забележимо реагират кръвоносните съдове и ставите. Когато навън е студено, тялото пази с предимство топлината във вътрешността на тялото и главно около сърцето. За да го постигне, свива кръвоносните съдове на ръцете и краката. Това може да доведе до драстични промени в кръвното налягане и в комбинация с атеросклероза и откъсване на плака - до блокиране на кръвоносен съд.
Други често срещани проблеми са главоболието и мигрената, върху които понижаването на температурата оказва въздействие косвено чрез промяната на атмосферното налягане. И докато много проучвания не са успели да открият точната връзка между климатичните фактори и болките в ставите, трудно е да се отрече съществуването на феномена. Една от водещите теории е, че промяната води до ответна реакция в ставната течност и движенията ангажират повече усилия. Освен това сухожилията, които поддържат апарата в цялост, вероятно също не работят гладко при рязка промяна на барометричното налягане. Когато температурите спаднат, както обикновено се случват след буря това води до стягане на сухожилията и почти незабавно усещане за дискомфорт. Това се влошава още повече от промяната в кръвното налягане. Прилив на много кръв в артритна област може да доведе до остра болка, докато тялото се адаптира, а недостатъчно кръв ще причини тъпа болка за по-дълъг период от време.