Проф. Виолета Йотова: Затлъстяването е хронично заболяване, което се неглижира
То е водещ фактор и за по-тежко протичане на COVID-19, казва специалистът по детска ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Св. Марина” – Варна
- Проф. Йотова, превръща ли се в пандемия затлъстяването и каква е причината за това?
- Затлъстяването отдавна е пандемия. Голямото му разпространение започна още към 70-те - 80-те години на миналия век, като първоначално започна от Северна Америка, след това обхвана Азия и в края на миналия век се появи и в Европа. В светлината на Световния ден за борба със затлъстяването – 4 март, Световният форум за борба със затлъстяването публикува декларация “Застлъстяване и отговорът на COVID-19 кризата”. В този документ затлъстяването е определено като хронично рецидивиращо прогресивно заболяване, което се дължи на комплексни взаимодействия между биологични и психологични фактори в обезогенна среда.
Именно обезогенната среда е в дъното на целия проблем, защото хората като натура, вярвания и поведение не са чак толкова променени. Средата обаче напоследък е наистина обезогенна с по-ограничените възможности за физическо движение на деца и млади хора, свързано с ежедневието, с голямото обилие от калории навсякъде около нас и все по-малката нужда да ги изразходваме. Всяко поведение на семейството се отразява на следващите поколения като пример, който се копира и умножава и без активни действия няма как да се справим с тази пандемия.
Особено актуален този проблем стана в светлината на COVID. Дълго време главният рисков фактор за по-често и по-тежко боледуване не беше споменаван. Говореше се за свързаните с COVID болестни фактори – хипертония, сърдечносъдови заболявания, диабет, а затлъстяването се споменаваше само в уебинарите и проявите на организациите, призвани да се борят с него. У нас на хората все още не е съвсем ясно, че това е рисков фактор номер 1.
- От години се говори за проблемa, защо се задълбочава?
- Заради бездействието на обществените и здравните системи, които също още не са осъзнали затлъстяването като проблем. Свързано е и с развитието на хранителната, автомобилната, транспортната и др. индустрии, които създават обезогенната среда и които във все по-ограничен пазар имат все по-голямо предлагане. Затова за всяка една обществена и държавна система става все по-трудно да премине към наистина смислени действия. След като успяхме да го направим за коронавирусната заплаха – човечеството да действа като един и да постигне успех в немислимо кратки срокове по отношение на историята на здравеопазването до момента, ще го направим и за затлъстяването, макар че ще ни отнеме повече време.
- Много страни в Европа имат национални програми за борба със затлъстяването, а България още няма. Работи ли се по създаване на такава?
- Имаме Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести, която беше със срок 2014-2020 г. В нея обаче затлъстяването е загатнато само като срамежлив братовчед на всички други заболявания с гръмки заглавия. Често казвам на семействата, когато има затлъстяване при детето им, че да търсиш как да лекуваш хипертонията на детето или костно-ставните му проблеми, свързани със затлъстяването, означава къщата ти да гори, а ти вместо да гасиш пожара, да раздухваш пушека с прахосмукачка.
Няма да се
справим с
хроничните
незаразни
болести, ако не
се справим със
затлъстяването,
още повече сега, когато видяхме, че то е основният фактор за смъртност и при инфекциозни заболявания.
Има действия по изучавне и наблюдаване на затлъстяването, включително и участие в международни проекти, както и някои мерки, които се взеха по отношение на храненето в детските градини и училищата, както и в часовете по физическо възпитание. Но това е несистемно и недостатъчно и показва, че не сме го осъзнали като проблем.
Бих призовала всички, от които зависи развитието на проблема в бъдеще, да се обърнат към декларацията на Световния форум по затлъстяване, в която е определена система от подходящи действия. Тя е много добра за построяване на програма, която не само да се напише, но и да се изпълнява.
Като пример за страна с национална програма мога да дам Белгия, с която сме работили в нашите проекти – освен изцяло промяна на училищното хранене и липса на какъвто и да е достъп до неструктурирано и несъобразено с нуждите на децата хранене, децата там имат и сериозен режим на физическа активност. За сравнение, преди няколко години у нас имаше идея да съкратим междучасията, за да увеличим времето за обучение, при положение че това е единственото време, в което децата могат да се раздвижат.
-Кога започва да се проява проблемът със затлъстяването и защо се поставя акцент в детска възраст?
- Известен факт е, че с годините и обездвижването процентът затлъстяване се увеличава, като чак след 65 години има спад, свързан и с това, че много от хората, особено с екстремно тегло, почиват преди тази възраст.
Внимание на проблема се обръща много в детската възраст, защото тогава се усвояват навици и поведения, важащи за цялия живот. Тук можем да създадем променено поведение в бъдещите поколения, което с годините да донесе необходимите здравни ползи.
Корелацията между детското и възрастното затлъстяване е около 75-80%, т.е. на 5 индивида, които са били пълни като деца, само един има шанс да отслабне по-нататък и то в младата си възраст.
В по-стари проучвания, преди 2000 г. средната възраст за начало на персистиращото затлъстяване беше 6,5-7 г. С увеличаване на процента затлъстяване тази възраст пада и вече е между 2 и 5 г. Проучвания, които сме правили за периода от 90-те години до 2007-а г. не отчитат увеличение на процента затлъстели сред подрастващите. Последните 12-14 г. обаче има рязко покачване, и то не само като процент засегнати, а като брой килограми, които едно дете трябва “да носи”.
- Очевидно се увеличават засегнатите деца и подрастващи. Каква е причината?
- В момента от децата, които преглеждаме седмично, почти половината са такива, които идват за консултация по повод затлъстяване. При наши последни изследвания от 2016 г. сред учениците от 1-и до 4-и клас процентът на наднормено тегло и затлъстяване достига 30, което е алармираща цифра, защото всеки трети в предпубертетна възраст да има наднормено тегло, означава, че при достигане на краен ръст рискуваме половината от населението ни още като младежи да е с наднормено тегло и затлъстяване. Има и още стряскащи данни. Сравнение, което направихме между 2007 и 2010 г. сред най-малките между 2 и 5 години, показа, че през 2007 г. около 15% от тях са с наднормено тегло, а около 4,5-5% със затлъстяване, докато във втория период имаме
нарастване
до 20% с
наднормено
тегло
и около 5-6% със затлъстяване. За 3 години това е огромен скок.
Сред факторите, които допринасят за задълбочаване на проблема, са липсата на достатъчно движение и заседяването пред различните екрани.
Още през 2012 г. установихме в проекта ToyBox при 4-годишните, че сме на първо място по време, прекарано пред компютър - от 30 до 45 минути, а пред телевизор – 1,5-2 ч. На последно място сме и по движение на децата. Измервахме го обективно, децата носеха педометри. Нито едно дете не постигна минималното движение от 10 000 крачки. Стигаха максимално до 9000 през делничните дни и около 8000 през уикендите, което за дете на 4 г. не е добре. Това е свързано и с детската градина - там децата са предимно заседели и затова, като се приберат вечер, започват да лудеят.
- При какви показатели става дума за наднормено тегло и за затлъстяване?
- Според стандартите на СЗО при над 85% индекс на телесната маса теглото се определя като наднормено, а над 95% като затлъстяване.
- Защо е важно хората да осъзнаят, че затлъстяването е хронично заболяване и не повлиява само на външния вид?
- Защото наистина е такова. То предразполага за много други заболявания и състояния не само при възрастните. Води до сърдечносъдови, метаболитни проблеми и диабет, но процентът на ракови и ставнокостни заболявания е много по-висок при наличие на затлъстяване. Също и деменция – развива се амилоидоза в мозъка. Хората с много високостепенно затлъстяване по-бързо губят когнитивния си капацитет.
- Смята се, че мастната тъкан е предразположена за протичане на възпалителни процеси. Така ли е и прекомерното ѝ количество ли е причината за високия риск от развитие на незаразни заболявания?
- Има много теории в тази посока, една от които е хипоксемичната. Тя свързва високата секреция на увреждащи фактори, предимно възпалителни, от мастната маса с липса на кислород, който да достига до всяка част от натрупаната вече бяла мастна тъкан. Мастната тъкан генерира системно нискодозово възпаление, което има значение за развитие на атеросклероза и свързаните с нея съдови усложнения, като това може да се срещне и при млади хора. Прекомерното количество мастна тъкан пречи на правилното протичане на имунните процеси, което има значение както за заразните, така и за онкозаболяванията.
- Здравословната диета и начин на живот са основни насоки за справяне със затлъстяването, но невинаги се получава. Какво да се направи, ако това не помага?
- Медикаменти за децата няма, но има програми, личен пример, както и много специалисти по хранене, ендокринолози, педиатри, които могат да помогнат. За възрастните на хоризонта вече има и медикаменти, за които има доказателства, че с тях може да се свали за даден период от време 6 пъти повече телесна маса в сравнение с тези, които само променят стила и начина на живот.
- Как се отрази COVID ситуацията върху здравето на децата и учениците?
- Пагубно по всякакъв начин. Покачването на тегло е факт,обездвижването е прекомерно. Положителна промяна има само при тези със Синдром на Прадер-Вили - рядко генетично заболяване, свързано с тежко затлъстяване. Седейки вкъщи пред лицата на родителите си, обаче, по-добре се контролира храненето им и при тях има отслабване, докато всички останали вдигнаха килограми, и то немалко.
Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване
По данни на Световната здравна организация (СЗО) 61.7% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване. В тази категория влизат всички над 18 години с индекс на телесна маса (ИТМ) по-голям от 25 е на лице наднормено тегло, а над 30 – затлъстяване.
ИТМ се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в метри на квадрат. 59.35% е делът на хората в Европа с наднормено тегло. 23.3% В Европа са със затлъстяване, а в България 25%. Аналогична е ситуацията и при децата, където според данните на Световната федерация по затлъстяване към 2030 г затлъстяването при децата между 5 и 9 години у нас ще бъде 21.4%, а при тези от 10 до 19 г. 16.2%.
Интервюто е подготвено със съдействието на “Ново Нордиск”.