Бившият собственик на “Интер” храни бедни в ресторант за 1 евро
Изпаднали и безработни могат да вечерят заведението на Ернесто Пелегрини, кръстено на клошар
За мнозина името на Ернесто Пелегрини може би говори само за футбол. Още се помнят неговите думи през март 1984 г., когато като нов собственик на миланския клуб “Интер” съобщава: “Имам удоволствието да обявя купуването на Карл-Хайнц Румениге”. Треньор на клуба е Джовани Трапатони. През 1988-1989 г. отборът печели първенството на Италия, а после и суперкупата на страната. През 1991 г., след 27 години без победа в Европа, “Интер” печели купата на УЕФА.
Фамилията Пелегрини притежава клуба до 1995 г. Въпреки богатството си тогава те не обичат да го демонстрират,
не ходят по яхти,
а на неделни
църковни служби,
всеки февруари извършват поклонение в Лурд.
Днес сред хората, които споменават с добро Ернесто, са не само едновремешните фенове на клуба, а и онези хиляди жители на Милано, изпаднали в икономически затруднения и беда, които въпреки това имат възможност да вечерят семейно в ресторант.
Всичко това е възможно в заведението “Рубен” в Милано - ресторанта за 1 евро, за който 80-годишният Ернесто Пелегрини плаща от собствения си джоб.
Това не е вечеря в стол за бедни, а в ресторант, в който
срещу 1 евро можеш
да вечеряш първо,
второ и десерт,
избирайки ги от меню
Фамилията Пелегрини го отваря през 2014 г. През периода на пандемията, когато всички заведения хлопват врати, Пелегрини измисля друга формула - гарантира разнасянето на топла храна по домовете на възрастни хора от 17 общини в Ломбардия.
Бившият собственик на “Интер” и сегашен собственик на компания със 7000 служители е изпитал на гърба си какво е да си беден.
Той е син на селяни и е познал трудностите, съпътствали следвоенния период. Никога обаче не забравя солидарносттта, съпътствала хората в Милано тогава.
Любопитна е
историята на
името “Рубен”
на ресторанта
Така се нарича клошар, който умира сам и бездомен преди години в Милано.
Ернесто Пелегрини живее като малък със семейството си в Линате, където обработват земя с овощна и зеленчукова градина, отглеждат кокошки и зайци. С тях във фермата работи и Рубен. По време на икономическия бум в Италия къщата и имотът на семейство Пелегрини са иззети, за да се строят жилищни блокове. Компенсират ги с апартамент в блок в Милано.
Рубен, който няма собственост, не е компенсиран с нищо, въпреки че губи работата си. Ернесто започва работа като счетоводител във фирма. Един ден прочита във вестника как клошар на име Рубен е намерен умрял в една барака.
Именно на него кръщава ресторанта си за 1 евро Пелегрини. Идеята е той да бъде
малка утеха за
хора в затруднение
За тях сигнализира мрежа от 150 асоциации и социални служби. Целта е те да получат временна помощ, затова и абонаментните карти са за по три месеца.
Над 3800 души са получили подобни карти. Повечето са на възраст между 18 и 65 г., 63 на сто са италианци. 53% са мъже. Всички те идват да вечерят с децата си, които не плащат нищо. До ресторанта има и детски ясли. В нормални времена, преди пандемията, на вечер минават средно по 200 души през ресторанта. За шест години са сервирани над 330 хиляди вечери.
В менюто може да се избира между различни видове паста, супи, ястия с месо, сладкиши. Всяка вечер
на масата се поставя
и по едно копие на
“положителна”
статия, разказваща
добра новина
Не се сервира никакъв алкохол, защото така може да се предизвика изпадане в още по-голяма депресия или тъга на и без това имащия затруднения клиент.
Ернесто Пелегрини плаща за всичко това лично, чрез едноименната си фондация.
Днес бившият собственик на “Интер” притежава компания, чиито средногодишни приходи са за 700 млн. евро. 32 на сто идват от ресторантьорска дейност, 8 на сто - от продажбата и преработката на хранителни продукти.
За управлението им
се грижи дъщеря
му Валентина
Корените на самия Ернесто Пелегрини са в Милано, така както и на индустрията му, оттам и любовта му към хората на този град.
“Мислех си за самотните възрастни хора, затворени по време на пандемията. Кой се грижи всеки от тях да има топла храна?”, казва Ернесто Пелегрини. Част от мисията му е да даде малко радост и на хората с по-малко късмет.