Стефан Стоянов: Изследване нареди Пловдив пред София по механичен прираст и ни изненада много
- Вече не сме всеядни към инвеститори, някои насочваме към други региони
- Дори в кризисната 2020 г. в града се откриха 7-8 нови предприятия
- Голяма част от заминалите в чужбина осъзнаха, че могат да намерят добре платена работа тук, вместо да мият чинии в Испания, например
Пловдив расте с по-бързи темпове като население от София и се превръща във все по-желано място за живот и работа за младите хора.
С тези изводи от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) се похвали градската управа миналата седмица. Причината Пловдив да е в този възход се дължи на индустриалното му развитие и на ръста на дигиталните услуги, твърди старши изследователят Петър Ганев.
Така ли е наистина и на какво се дължи Пловдив да е предпочитан за живот и работа, обяснява зам.-кметът по образование и бизнес развитие Стефан Стоянов.
- Пловдив не е ли надценен, за да се твърди, че е по-желан за работа от София, г-н Стоянов?
- Пловдив и София са много различни като профил - и като големина, и като икономика. Разбира се, имат и много общи черти. Това, което привлича повече хора да идват и да живеят в Пловдив, особено в последните 4-5 години, е бурното икономическо развитие на града и региона. И второ, по-спокойният и евтин живот.
- Това наистина ли е така, защото ако питате пловдивчани, ще ви кажат, че животът никак не е евтин, нито спокоен?
- Факт е, че наемите в Пловдив са значително по-ниски от тези в столицата. Ако трябва да отидем от единия до другия край на града, ще ни отнеме не повече от 30 минути в час пик. Това също е качество на живот. Докато в най-натоварените часове в София, където живеят над 1,5 млн. души, може да отнеме час - час и половина. Просто столицата е по-голяма. Но вместо да седим в колата, можем да правим нещо друго. Например да си гледаме семейството, да се разходим, да спортуваме. Имаме добра комбинация от бързо развиващ се град и регион с много силни индустриални зони - едни от най-големите в Югоизточна Европа.
- Колко са заетите в предприятията около Пловдив?
- Преди кризата бяха малко над 80 000. След това паднаха с няколко хиляди. Очакваме данните за 2020 г., които ще дойдат след март. Има спад, но това, което учуди всички, е, че няма затворено предприятие вследствие на кризата. Опитваме се да следим над 120 компании с големи и средни производства, разположени в Пловдив и около него. Разбира се, всички пострадаха. Но бързо се възстановиха още през лятото на м.г. и в момента индустрията е в подем. Само за 2020 г. се отвориха 7-8 нови предприятия. Малките не ги броим, защото при тях динамиката е много голяма.
- Обяснете как така се получи Пловдив да изпревари по механичен положителен прираст София?
- Това е една от големите изненади. Според статистиката за 2019-а Пловдив отчита положителен механичен прираст от 3,1%, следван от София с 2,4%. Много рядко се случва регион в страната да изпревари столицата. Знаем, че по-голямата част от икономическата дейност в държавата, включително и националният талант, е събрана в София. Големите икономически структури и финанси са съсредоточени в нея. И е нормално.
Но, от друга страна, пък това, което се случи в Пловдив през последните години - развиването на бизнес услугите, IT индустрията, аутсортсингът, финансовият сектор, всъщност отвориха много възможности за кариера.
То е малко като с емиграцията на всяка цена. Защо през последните години се балансираха хората, които заминават извън страната и се връщат? Защото голяма част от тях осъзнаха, че вместо да мият чинии в Испания, могат да намерят добре платена работа в големите градове у нас, да получават повече пари реално и да имат по-високо качество на живот. И всъщност това предизвиква обратна емиграция. Нещо подобно се случва и в Пловдив.
- Какъв е профилът на хората, предпочели да дойдат и да живеят във втория град на страната?
- Предимно млади семейства. Имаме вълна от емигранти, които са жители на София. Само за 2019 г. са над 2000 души, които са регистрирани.
- Кое ги привлича?
- По-спокойният живот, по-ниските наеми, повече зелени площи и пешеходните зони. Същевременно могат да работят дистанционно и да си намерят работа в града и да отглеждат спокойно децата си. Имаме над 7000 души от страната, които са се преместили за постоянно в Пловдив и са се регистрирали. Над 1000 са се завърнали от чужбина.
Нерегистрираните са два-три пъти повече. Говорим за един обем между 15 и 20 хил. Тези хора са дошли и са в активна възраст. Те работят и плащат данъци. Не са такива, отседнали да изкарат старините си.
- Възходът на Пловдив не се ли дължи и на това, че е близко до София?
- София и Пловдив стават все повече скачени съдове - икономически и демографски. И много лесно се допълват. Свързани са добре двата най-големи икономически центъра. И в същото време са относително различни. В София се развиват повече услугите, IT индустрията, финансовият сектор. Докато в Пловдив е по-лесно за компаниите да направят втори офис. 530 хил. души живеят в града и близките околности. На един час път от централния ти офис в столицата да имаш втори такъв - в Пловдив, е много изкусително за компании, които растат бързо.
- Но в същото време градът се задъхва от прииждащи - липсата на места за паркиране е само едно от големите неудобства.
- Това е хубав проблем. По-добре е да се бориш с такива неща, отколкото да затваряш училища и детски градини заради намаляващо население. Във всеки бързо развиващ се град има проблеми с трафика. Идва обаче новата вълна на ХХI век - разрастване на зелените площи, по-малко автомобили, повече алтернативно движение. Трябва да работим по големи проекти - разширение на околовръстното шосе на Пловдив, изграждане на връзките север-юг, по-добро водоснабдяване. Все пак това са проблеми на развиваща се икономика. За съжаление, има региони с намаляващо население и свиване.
- Как Пловдив партнира с други общини в региона?
- Много добре. Не само си партнираме с общини, но и с отделни области. Пращали сме инвеститори при тях. Такъв е примерът за компания, която преди години искаше да влезе в Пловдив и търсеше първоначално 800 работници, но на минимална работна заплата. Нашите разчети показаха, че такъв инвеститор няма смисъл да бъде тук. Насърчихме го да отиде в района на Димитровград и Хасково и той откри там третия си завод в България с 1000 души.
Като помагаме на съседните области да се развиват, това балансира и ситуацията в Пловдив. В момента правим партньорства със София, с Бургас. Ние отдавна сме определили кои са нашите силни страни. Вече не сме всеядни дори и в индустриалните зони, където сме силни.
- Колко е средната заплата в пловдивските предприятия?
- Около 1180 лева е за областта. Но в отделните отрасли са различни. В машиностроенето, където има нужда от специализирана работна ръка, възнагражденията са около 1500-1800. Имаме завод за роботи, там заплатите са доста по-високи. Разбира се, най-добре платен е IT секторът. Пловдив се очертава като силен център за фрийлансъри (човек, който изпълнява професия на свободна практика). Заради високото качество на живот, климат, паркове, спорт по-опитни IT инженери идват да работят тук дистанционно за компании по цял свят.
- Каква роля играе пловдивското образование като притегателен център за тези, които идват да живеят тук?
- Когато човек се мести на друго място, гледа няколко неща. Едно от тях е образованието, особено когато става дума за семейство с деца. На първо място гледа градините, яслите и училищата. В София има доста добре развита мрежа от международни училища, които могат да поемат деца на чужденци или на такива от смесени бракове.
Трябва да отбележим, че в Пловдив живеят постоянно над 18 000 души - хора активни, които работят. Те идват тук по същата причина - има възможности за работа и се живее добре. Над 60% от тях са граждани на ЕС.
- Краят на кризата, сполетяла света, обаче не се вижда. Как се отразява тя на Пловдив?
- Има поводи за оптимизъм, дори по време на тази необичайна криза. Големите удари, които икономиките получиха през 2020 г., не се отразиха особено силно на безработицата в региона.
Въпреки че много компании освободиха хора, без препитание останаха 8,6%. След това бройката бързо се сви. Сега отново е под 4% - почти в предкризисни нива. Ресторантьорският и хотелиерският сектор е много ограничен, все пак нямаме голяма безработица.