Двама от “24 часа” в световен екип за разследвания проследиха големите пари и дойде номинация за Нобел
Алексения Димитрова и Станимир Въгленов работят от над 10 години с Международния консорциум на разследващите журналисти
Журналистите Алексения Димитрова и Станимир Въгленов, които от десетилетия правят разследвания за "24 часа", преди дни се оказаха в екип номиниран за Нобелова награда за мир.
Звучи невероятно, но е истина - двамата от над 10 години са членове на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и са участвали в някои от най-престижните проекти на организацията.
Именно разследващата поредица на ICIJ за офшорните центрове по света и корупцията и злоупотребата с власт e номинирана от трима норвежки законодатели за Нобелова награда за мир. Сред другите номинирани са Комитет за защита на журналистите, руският дисидент Алексей Навални и активистката за климата Грета Тунберг.
Всъщност престижната номинация не е първото важно признание, която ICIJ получава за журналистическите си разследвания. През април 2017 г. консорциумът спечели "Пулицър" за Panama Papers - една от частите на същото голямо разследване на офшорните центрове, наричани данъчен рай. Партньор на ICIJ за това разследване за България беше Алексения Димитрова и "24 часа".
"До 2000 г. само следях разследванията в сайта на ICIJ и мечтаех да направя нещо толкова сериозно. Така успях да разкрия българския съдружник на известният оръжеен търговец Виктор Бут и невероятната история как двамата бяха успели да продадат руско оръжие на американците. По-късно участвах и в първото си международно разследване с ICIJ за контрабандата на цигари, което беше публикувано през 2000 г.", спомня си Станимир Въгленов.
Алексения Димитрова е участник и в
Дълги години двамата журналисти от "24 часа" са единствените представители на ICIJ от България и участват в множество проекти на организацията. но реално работят с ICIJ дълго преди това.
Приемането в консорциума става с покана. Канят се утвърдени разследващи журналисти от цял свят, чиято работа е позната и ценена от години. ”Консорциумът е група на съмишленици, в която говорим на един и същи журналистически език, споделяме сходни ценности. Повечето се познаваме от години и знаем кой от какви теми се интересува. Така се стига до поканите кой в какви разследвания да се включи”, разказват Алексения и Станимир.
Първият проект на ICIJ с участие на Станимир Въгленов е от 2000 г. ( през 2008 г. През 2015 г. ICIJ публикува Secrecy for Sale: Inside the Global Offshore Money Maze, което в България излиза като поредицата „Офшор лийкс” от 2013 г. От нея стана ясно за финансист - доцент и университетски преподавател, свързан с бившата групировка СИК, който е участвал в създаването на застрахователни и пенсионни дружества, за държавен служител, експерт от фонд “Земеделие”, работил преди това в министерството на образованието, за създателя на частен университет в България и за множество бизнесмени от различен калибър с офшорни фирми.
Алексения пише за изтекли капитали и офшорни зони от края на 90-те години. Затова поканата да работи по „Документите от „Панама” идва съвсем естествено. В крайна сметка поредицата, публикувана в 16 части в „24 часа”, разкри още една голяма група българи с авоари в офшорни центрове. Сред по-известните теми от разследванията на Алексения бяха "" и др.
"Сега си давам сметка, че този “Пулицър” е първият за българска медия. Защото това е признание за “24 часа” като медиен партньор на инициативата. Ако издателят на вестника Венелина Гочева и главният му редактор Борислав Зюмбюлев не бяха застанали зад мен, тези 16 части от “Панама пейпърс”, за които е и пулицърът, нямаше да видят бял свят, казва Алексения Димитрова.
И добавя: "Всъщност тази награда е за тях, моят дял в нея е много малък. Признанието е за “24 часа”, който имаше смелостта да стане медиен партньор на такава инициатива. Защото, за да публикуваш такова разследване, се искат освен обективност и безпристрастност и смелост. Затова тази награда е световно признание за “24 часа”, в който съм работила повече от 20 години".
Глобалното международно разследване на ICIJ в 11,5 млн. изтекли документа разкри 214 488 компании в 21 офшорни зони на клиенти от 204 страни. Поне 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78 акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските Виржински острови.
Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати, или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина, стана ясно от разследването на Алексения Димитрова.
, както и ролята, която глобалните банки и други западни институции играят, за да позволят прането на пари и избягването на данъци.
ICIJ разследва финансовите тайни и разкрива престъпността, корупцията и неравенството в продължение на десетилетие, започвайки през 2011 г. с разследването на офшорните центрове (Offshore leaks). Това доведе до редица други трансгранични разследвания на офшорната финансова индустрия през годините, включително China Leaks, Luxembourg Leaks, Swiss Leaks, Panama Papers, Paradise Papers, West Africa Leaks, Mauritius Leaks, Luanda Leaks и наскоро досиетата FinCEN.
По повод номинацията директорът на ICIJ Жерар Райл заявява, че тя е „огромен тласък за нашите екипи от журналисти, които продължават да докладват неуморно - и често в пълна тайна - за нови разследвания, които обещават по-новаторски разкрития и, надяваме се, по-положителни промени за света“.
През 2015 г. в интервю за "24 часа" Жерар Райл каза още: "Мисля, че ние сме отражение на променящото се лице на журналистиката. Бизнес моделите, които дълго поддържаха разследващата журналистика, са пречупени. В почти всяка страна традиционните медии страдат заради падащите приходи. Но моето убеждение е, че технологичните промени, които причиняват това, са и възможност. Работата, която ICIJ върши, не би била възможна преди 5 или 10 години по две причини. Първо, ние вече имаме технологията, която ни позволява да правим това, което правим. Второ, традиционните медии са отслабени финансово до точка, в която са готови да опитват нови неща като международни сътрудничества. Разбира се, аз съм много горд от работата ни."