САЩ се готвят за рестарт на отношенията с Иран, но не и с Русия
Сенатът на американския Конгрес одобри Антъни Блинкън за държавен секретар с необичайна лекота. Първите изявления и очаквани кадрови решения на новия шеф на американската дипломация сочат какъв външнополитически курс ще поддържа на практика в най-близко време администрацията на Джо Байдън. Съществени промени се очакват в отношенията на САЩ с Иран - в Държавния департамент за тази страна ще отговаря екипът, подготвил "ядрената сделка" през управлението на Барак Обама. Колкото до отношенията с Китай и Русия, Байдън и Блинкън предпазливо са решили да ги сложат на пауза.
Блинкън бе утвърден за държавен секретар с гласовете на 78 сенатори. Против гласуваха само 22. Рязък контраст с патилата на двамата държавни секретари на Доналд Тръмп - Рекс Тилърсън и Майк Помпейо.
И единият, и другият срещнаха сериозни проблеми с утвърждаването на поста. Кандидатурата на Блинкън обаче задоволи и демократите, и повечето републиканци. "Трябва ни държавен секретар. Ето човек, подходящ за тази работа", представи го сенаторът Джеймс Риш, водач на републиканците в комисията по външни работи.
Впечатляващо бе да видим сред подкрепилите Блинкън и Марко Рубио, едва не провалил преди време утвърждаването на Тилърсън, а после станал убеден привърженик на външната политика на Тръмп. В полза на новия държавен секретар се изказа и сенаторът републиканец Линдзи Греъм. С изявления за Близкия изток той си спечели реномето на един от най-убедените външнополитически "ястреби" в екипа на Тръмп.
Защо сенаторите одобриха Блинкън толкова лесно? Тайната се крие в думите му, казани в кулоарите на горната камара и преди това, когато им бе представен. Въпреки много прогнози новият шеф на Държавния департамент не се показа като ревизионист на външнополитическото наследство на Помпейо и Тръмп. Блинкън каза малко конкретни неща за бъдещите промени в отношенията на САЩ с Евросъюза. След като Байдън подписа указ за връщане в Парижкото споразумение за климата, силно очакван от европейците, Белият дом явно е решил, че промените в отношенията с ЕС засега стигат.
Затова пък в случая с Азия Блинкън, общо взето, безусловно подкрепи Тръмп по три ключови точки от външнополитическия му курс. Първо, нарече Китай основната заплаха за САЩ, опровергавайки предположенията, че идването на Байдън ще донесе незабавно затопляне в отношенията с КНР. Второ, Блинкън ясно потвърди, че американското посолство ще си остане в Ерусалим, значи новата администрация няма да се откаже от признаването на този град за столица на Израел. И трето, Държавният департамент се кани да продължи усилията на Тръмп, целящи еврейската държава да бъде призната от арабския свят.
Утвърждаването на Блинкън не бе повлияно от решението на Байдън да продължи руско-американския Договор за мерки за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (Нов СТАРТ), изтичащ на 5 февруари. Президентът естествено бе разкритикуван от спецпосланика на Тръмп за контрола над въоръженията Маршал Билингсли. Той дори обвини чрез Туитър Белия дом, че "пропилява най-важните лостове за влияние върху Русия". Но като цяло и тази стъпка на екипа на Байдън едва ли е революционен отказ от политиката на предшественика му. Както посочи пред "Независимая газета" Владимир Василиев, главен научен сътрудник в Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките, Тръмп постепенно е преразглеждал предишната си линия към безусловно излизане от Нов СТАРТ. Отначало американският лидер е смятал, че бюджетът ще се справи с резкия ръст на разходите за отбрана след напускането на договора. После увеличаването на икономическите проблеми заради пандемията го е направило по-скептичен.
Що се отнася до Русия, а също и до Китай, съдейки по думите на Блинкън, САЩ ще се насочат към дозирано сътрудничество - взаимодействие само по някои направления. В случая с Руската федерация това ще е контролът над въоръженията.
В другите сфери администрацията на Байдън засега предвижда да събира информация и да преценява заплахите откъм Русия. Всичко това никак не наподобява политиката на широк спектър от взаимни отстъпки и установяване на лични контакти между двамата държавни лидери, с която започваха мандатите си Джордж Буш младши и Барак Обама.
Контурите на бъдещо рестартиране ясно прозират в отношенията с Иран. За скорошното му начало говори назначаването на Робърт Мали в Държавния департамент. По времето на Обама той бе сред авторите и разработчиците на "ядрената сделка", а сега изглежда му се поверява иранското направление в американската външна политика.
В Израел не гледат Мали с много добро око. Там обаче идеята за връщане на САЩ в "ядрената сделка" изобщо се приема негативно, независимо че Байдън не обещава автоматично да възстанови договорката от епохата на Обама. Президентът е готов например за преговори по тема, която според Техеран изобщо не подлежи на дискусии - иранската ракетна програма. Засега впрочем Иран е заел изчаквателна позиция. "Не бързаме заникъде. САЩ трябва сами да решат какви стъпки смятат да предприемат", заяви представителят на Иран в ООН Маджид Тахт Раванчи. (БТА)