Покрит с боклуци водоем обяснява проблема с отпадъците на Балканите
Камиони и строителна техника са паркирани при язовирна стена в Югозападна Сърбия, но не за да строят. Вместо това огромни кранове разчистват тоновете отпадъци, които са се натрупали при електроцентралата.
Сърбия и други балкански държави са затрупани с комунални отпадъци след десетилетията на нехайство и липсата на ефективни политики за управление на отпадъците в страните, които се стремят към членство в ЕС.
Запалени сметища може да бъдат видени край пътищата, найлонови торбички висят от дърветата, а острови от боклуци се носят по реките в региона. Проблемът обикновено влиза във фокуса на внимание през зимата, когато придошлите води понасят отпадъците и струпват целия боклук пред язовирните стени.
Такъв е и случаят с водосборния басейн в Потпеч, близо до електроцентралата, след поредицата от дни с валежи от дъжд и сняг през декември и началото на януари. Повърхността на водоема се покри с дебел слой боклуци - найлонови и ръждясали метални отпадъци, стволове на дървета и дори ковчег.
Боклукът е пристигнал по течението на река Лим, която захранва язовира Потпеч. Лим извира от съседна Черна гора, прекосявайки няколко общини и техните сметища в Черна гора и Сърбия.
"Въз основа на неотдавнашно проучване, установихме, че в тези градове - пет в Черна гора и три в Сърбия, годишно се събират около 45 000 тона отпадъци", каза Предраг Сапонич, мениджър на системата от ВЕЦ-ове по река Лим. Гледайки към осеяния с боклуци язовир, той допълни, че "дори само част от тези отпадъци да се озоват в река Лим, получаваме това".
Еколози на Балканите предупреждават, че повечето сметища не се управляват правилно и изхвърлят токсични отпадъци в реките, заплашвайки екосистемите и животинския свят.
Босна също съобщи за опасна купчина отпадъци, която застрашава ВЕЦ -а на река Дрина близо до град Вишеград. Лим е един от притоците на Дрина, което прави техните течения и потоци от боклуци тясно свързани.
Двете реки с изумрудени води - Дрина тече по границата между Сърбия и Босна, през лятото са любимо място на търсачите на приключения и на любителите на рафтинга, които се радват на бързото течение и на пръв поглед девствената природа.
Докато балканските държави се мъчат да се възстановят от поредицата войни и кризи през 90-те години, въпросите на екологията често остават на заден план в страните, чиито икономики са изостанали далеч назад от останалата част на Европа и където обществените средства са уязвими заради широкоразпространената корупция.
Югослав Йованович от държавната сръбска компания "Сърбияводе", която управлява водните системи в страната, смята, че проблемът с отпадъците се дължи на "нашето нехайство и липса на грижи". Сметищата са разположени твърде близо до реките и са препълнени, вместо да бъдат премахнати, предупреди той.
"Ако се налага да правим това година след година, то това не е решение", посочи Йованович във връзка с операцията по почистване в Потпеч. "Трябва да стигнем до общо решение и да решим проблема, обединявайки силите си".
Сърбия, Черна гора и Босна са организирали срещи по темата, но е свършена малко работа. Балканските страни са изправени и пред други сериозни екологични проблеми, сред които опасни нива на замърсяване на въздуха в много градове.
Експерти очакват почистването на язовира в Потпеч да отнеме няколко седмици, в зависимост от метеорологичните условия. Но целият боклук от водата ще се озове отново в сметище в Западна Сърбия.
Горан Рекович, активист от близкия град Прибой, иска да привлече общественото внимание към този проблем и същевременно да се търсят "институционални и системни" решения. Това е необходимо, ако Сърбия и останалите балкански държави, искат да се приближат до членство в ЕС.
"Това не е задължение към ЕС. Ние не трябва да правим това заради тях", каза Рекович. "Причината, поради която трябва да се грижим за нашата околна среда, е заради бъдещите поколения".
(БТА)