Кои отношения се провалиха в пандемията
Много жертви на насилие събраха смелост да излязат на светло
След 55 години брак, белязан с насилие, една английска пенсионерка се решава най-сетни да избяга от мъжа си. Пандемията от коронавирус е необходимият стимул да го стори, след като дълги години го обмисля, но не се решава. Перспективата да живее затворена с него в продължение на месеци обаче толкова я плаши, че тя издебва един от случаите, в които е излязъл, взема малко дрехи и напуска семейния дом. За нея това е като шок, тъй като никога през живота си не е имала право да напуска къщата без негово съгласие и договорен час за връщате. Обажда се на сина си за помощ. Той идва, но и двамата са толкова объркани от случващото се, че се налага съсед да им повика такси, което да ги откара до отдалечен хотел. “Бях толкова параноична. Обадих се в полицията, плачейки. Синът ми също плачеше”, разказва 73-годишната жена пред Би Би Си. В репортажа си по случая британската медия я нарича условно Сара, а съпруга ѝ Бари, тъй като тя продължава да не се чувства в безопасност, макар вече да живее далеч при дъщеря си и полицията да е отправила предупреждение към съпруга да не се приближава до тях.
“Ако имам още поне пет години живот, с нетърпение очаквам да правя през тях това, което искам, и да бъда щастлива”, казва жената. Кошмарът ѝ започва две години след като се омъжва за Бари. Той ѝ забранява да се лакира, да носи парфюм и дори да заспива, докато той не се е прибрал от кръчмата. Никога не ѝ купува подаръци, а ако премести оставен от него предмет, следват скандали и физическо насилие. Бари е толкова контролиращ, че когато работи нещо в градината, държи Сара да е седнала до прозореца в трапезарията, за да я вижда какво прави. Когато сред поредната разправия за преместен предмет тя все пак събира сили да се махне, той обявява пред полицията, че тя има психични проблеми и затова го прави. Назначена е експертиза, която опровергава неговите думи. “Помощта, която получих, беше изключителна. Те ми спасиха живота. Не вярвах, че съществува помощ за случаи като моя, но се оказа, че има”, обяснява Сара.
Та е една от хилядите жертви на домашно насилие, които събират смелост по време на епидемията да сложат край на продължаващата с години злоупотреба.
Психолозите не са изненадани от това и го намират за напълно нормално, тъй като в самоизолация човек има повече време да анализира случващото се. Освен това липсата на контакти с други хора го кара още повече да се страхува да бъде затворен със своя насилник и панически търси начин да избяга. И дори да не става въпрос за толкова сериозна злоупотреба като при Сара, дълго загърбвани семейни проблеми излизат на повърхността и се превръщат в център на отношенията.
Според проучване на Американския институт по семейството една трета от двойките в САЩ са изпитали травматичен стрес по време на пандемията, но причината не е самият коронавирус, а лични обстоятелства. Международната асоциация на семейните психолози пък отчита увеличаване на клиентите си, като основното оплакване е, че COVID е унищожил техните връзки. Пострадал е не само сексуалният им живот, но и дневната рутина да се справят с предизвикателствата. “Бяхме бесни един на друг, защото не можехме да се справим да работим от вкъщи и да гледаме две деца”, признава бразилката Рафаела Шмит, която е омъжена от 12 г. Заедно със съпруга си Ричард полагат неимоверни усилия, за да запазят отношенията си. Сега дори ни е смешно, като си спомняме какво се случваше в първите месеци на пандемията, но тогава беше страшно, допълва тя.
Психолози смятат, че липсата на комуникация се превръща в сериозна травма. Още повече че заради глобалната опасност от коронавируса се наблюдава желание за по-голямо общуване с близки хора. Затова и много връзки от разстояние се провалят, тъй като заради ограниченията за пътуване физическите контакти са много по-малко или въобще липсват. И не става въпрос само за любовни отношения, но и за такива между родители и деца, които живеят в различни населени места и държави. Просто защото в тази кризисна ситуация хората осъзнават, че трябва да се спасяват с наличното или с помощта на тези, които физически са най-близко до тях.
“Природата не ни е създала да бъдем сами. Ние сме социално ориентирани същества. Чувстваме се по-добре, когато можем да общуваме”, казва професор Елизабет Кейпър от Кингс колидж в Лондон. Тя подчертава, че не е важно просто да обсъдите проблемите си с някого, а да го направите конструктивно. Това означава да търсите човек, който може да ви помогне да погледнете на тях от различен ъгъл, за да намерите по-бързо решение. По думите ѝ ситуацията допълнително се влошава, защото хората са склонни да се фиксират върху себе си, когато са изолирани от обществото. Тя съветва да се опитвате да общувате повече по време на пандемията. Ако не може да организирате срещи заради ограниченията, да разговаряте по телефон или интернет с близки хора и приятели.
Причината е, че това може да ви зареди с оптимизъм и да засили чувството за социална свързаност, което е изключително важно за психическото и физическото здраве. “Добрата новина за песимистите е, че оптимизмът може да се култивира, тоест да се подхранва усещането, че можете да промените живота си към по-добро и че не всичко е извън вашия контрол”, казва доктор Оливия Ремес, която е част от изследователския екип по въпросите на психичното здраве на университета в Кеймбридж. Според нея често нашият критичен глас забавя най-полезните ни начинания. Чакаме подходящ ден или ситуация, за да започнем да действаме. Това се случва още по-често през зимата, когато всички сме склонни да се затваряме и да мислим много повече, преди да предприемем нещо. “Не се колебайте, започнете да действате веднага. Правете това, което имате предвид, и приемете, че в началото може да не се получи много добре, въпреки че често е точно така, защото носи някаква промяна”, обяснява Ремес. Тя съветва всеки ден да си записвате три неща, за които сте благодарни на съдбата и на хората. Това ще ви помогне да обърнете внимание на това, което е било правилно и добро за вас.
Ако над 30 минути мислите, че сте в трудна ситуация, положението е зле
“Ако непрекъснато мислите за неприятна ситуация повече от 30 минути, значи ходите в кръг и е време да спрете”, казва пред Би Би Си Дженифър Уайлд, професор по психология в Оксфорд.
Според нея хората са склонни да се забиват в негативното и е необходимо да се полагат специални усилия, за да не го правят. “Вместо да си мислите колко сте зле, трябва да разсъждавате върху това как да намерите решение на проблемите си. Никой не казва, че е лесно да се направи. Насочването на мислите в различна посока изисква определени умения”, обяснява Уайлд.
На първо място е важно да си поставите някаква нова цел. Тя може въобще да не е свързана с нещата, които ви тормозят. Важното е да ви разсее и да ви помогне да преминете през труден период от живота. Дори не е задължително да е нещо радикално различно. Може да е редовна физическа активност, учене на чужд език или хоби. Ако такива начинания ви плашат, започнете с нещо малко – разучаване на нова рецепта или компютърна програма.
Когато умишлено излизаме от зоната на личния си комфорт, това ни тласка да вървим напред, позволява ни да преместим фокуса и ни помага да увеличим усещането, че ние контролираме ситуацията, а не тя нас, посочва неврологът Дийн Барнет. Причината е, че самочувствието ни се повишава всеки път, когато успеем да направим нещо ново. А когато го имаме, ставаме по-решителни и при справяне с проблемите.