Светът на ръба на историческа смяна на властта (Инфографика)
2021 г. предвижда сбогуване с Меркел, тест за Макрон, край на властта на Рухани
2021 година готви редица надпревари за власт. Някои може да завършат с изненадващи падания на правителствата. Много редовни и извънредни избори вече са в календара и в цял свят се очертава историческа смяна на властта. Тон на промяната дадоха САЩ, където след като републиканецът Доналд Тръмп загуби вота в края на 2020 г., при предаването на властта избухнаха кървави бунтове и исторически щурм на Капитолия. В Европа мнозина лидери ще запазят ролите си, за други вотът ще е на практика референдум за справянето им с пандемията.
Първите избори за годината ще се проведат на 10 януари в Казахстан - за долната камара на парламента и за местни маслихати, и в Киргизстан, където ще има предсрочен вот за президент и референдум за формата на управление. Смяната на правителството в Киргизстан и приемането на нова конституция са противоречиви след идването на поредна нова власт през октомври.
Общи избори ще има в Уганда на 14 януари. Президентът Йовери
Мусевени, който е
на власт от 1986 г.,
ще се бори с 11 кандидати
Критиците му се надяват дългогодишният опозиционен кандидат Киза Бесигие да спечели изборите. Той обедини сили с известния музикант Боби Уайн Кягулани. Пандемията от COVID-19 обаче се управлява добре от администрацията на Мусевени и тъй като има малко под 300 смъртни случая, много угандийци са доволни от властта. Правителството осигури радиостанции, телевизори, пари и храна на част от гражданите.
Изборите за президент на Португалия са на 24 януари. Десноцентристкият държавен глава Марсело Ребело де Соуза има право да се кандидатира за втори мандат и събира над 60% подкрепа - достатъчна за победа. Но двамата му най-близки претенденти привличат много медийно внимание: бившата евродепутатка от социалистите Ана Гомеш и крайнодесният Андре Вентура, който основа партията “Чега” (“Достатъчно”) през 2019 г. Представянето на Вентура ще бъде показател за подкрепата на крайната десница, която доскоро не бе основна сила в Португалия. В момента Гомеш има около 13%, а Вентура - 10%.
Еквадорците ще се отправят към урните на 7 февруари, за да изберат нов президент и Национално събрание. Непопулярният действащ президент
Ленин Морено реши
да не се кандидатира
за преизбиране
Той е критикуван заради насилственото потушаване на протестите, избухнали през октомври 2019 г., след като бе намалена субсидията за бензин. Еквадорците обаче не се интересуват много от политика. Проучване установи, че близо 67% имат малък или никакъв интерес към предстоящите избори. А 60% заявиха, че изобщо не биха гласували, ако не беше задължително.
Нидерландските общи избори са планирани за 17 март. На вота ще бъдат избрани членове на Камарата на представителите. Премиерът Марк Рюте - един от най-дългогодишните лидери в Европа, потвърди, че ще се бори за четвърти мандат. Сондажи определят подкрепата за него на 37%, което е ръст със 17% в сравнение с изборите през 2017 г.
Изборите в Израел за Кнесет (парламент) са насрочени за 23 март. Правителството на единството на премиера Бенямин Нетаняху и опозиционния генерал Бени Ганц вече е в историята, което означава, че израелците са изправени пред четвъртите си избори от две години. След първите два вота нито една от водещите големи партии не можа да създаде управляваща коалиция в 120-местния Кнесет и израелците се върнаха към урните миналия март. Нетаняху взе няколко места, но не достатъчно, за да сформира кабинет. Стигна се до правителство на единството с Ганц.
Кавги за държавния
бюджет доведоха до
развод в Тел Авив
Служебно правителство ще управлява до новите избори.
На 11 април перуанците трябва да изберат нов президент, 130 членове на Конгреса и 25 областни управители. Страната се надява вотът да доведе до политическа стабилност. През ноември 2020 г.
Перу смени трима
президенти само
за една седмица
Всичко започна, когато Мартин Вискара бе свален от власт заради твърдения за корупция. Неговият наследник издържа само 5 дни, преди да подаде оставка заради масовите протести. Накрая перуанският конгрес избра Франсиско Сагасти, центристки политик, за временен президент.
На този фон COVID-19 се развихри в Перу. В края на 2020 г. само шепа държави имаха по-висок брой жертви на глава от населението. Перуанската икономика е опустошена. БВП може да спадне с 14% през 2020 г. - една от най-високите прогнози за свиване в целия свят.
Парламентарни избори предстоят в Шотландия и Уелс, а местни - в Англия, на 6 май. Освен в предизборна кампания шотландската премиерка Никола Стърджън ще се бори и за нов референдум за независимост. Партията ѝ засега води с 54%.
Лондон ще проведе кметската си надпревара през май, година по-късно заради пандемията. Садик Кан от Лейбъристката партия иска втори мандат и изглежда фаворит.
Президентски избори наближават в Узбекистан, но датата не е уточнена. След смъртта на първия президент Ислам Каримов през 2016 г., председателят на горната камара на парламента Нигматула Юлдашев трябваше да действа като президент. Но той отказа и отстъпи властта на тогавашния премиер Шавкат Мирзийоев. Узбекистан, изолиран при Каримов, започна да оправя отношенията със своите съседи от Централна Азия. Реформирането обаче бе авторитарно. Когато встъпваше в длъжност президент, Мирзийоев каза на правителствените служители - или трябва да извършите реформи, или да напуснете.
Етиопците ще отидат до урните на 5 юни на фона на значителни сътресения. В края на 2019 г. премиерът Абий Ахмед обедини почти всички големи етнически партии в единна сила, с изключение на Народния фронт за освобождение на Тигрей (TPLF). През септември регионът Тигрей, който представлява 6% от населението на Етиопия, се противопостави на федералното правителство. Напрежението ескалира и около 50 000 тиграянци са разселени. Преди на Абий се гледаше като на лидер, който ще донесе стабилност и просперитет на Етиопия. Той дори получи Нобелова награда за мир за 2019 г. Сега изглежда, че се е обърнал в автократична посока чрез задържане на опозиционни лидери и потискане на политическите свободи. Комитетът за Нобеловата награда за мир стигна дотам, че го изобличи и изрази дълбока загриженост от ситуацията в Тигрей.
Иракчаните ще гласуват на 6 юни, година по-рано от планираното, за нов парламент, известен като Съвет на представителите. След това той ще избере президента и премиера на страната. Вотът е предсрочен, защото през октомври 2019 г.
бяха убити 600 души
в протести срещу
ширещата се корупция,
довели до оставка на премиера Адил Абдул-Махди.
В Иран пък законът забранява на президента Хасан Рухани да се кандидатира за преизбиране на 18 юни. Докато управляваше, икономиката се срина, стремително нарасна инфлацията и страната стана едно от най-ужасните огнища на COVID-19. Ако консервативен кандидат надделее и промени статуквото, администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън ще се изправи пред още по-малко податлив партньор за преговори по ядрената сделка, от която Америка излезе.
Френски регионални избори се очакват през юни. Това ще бъдат първите регионални избори, откакто президентът Еманюел Макрон стартира своето центристко движение “Република, напред!” през 2016 г. Те ще дадат моментна снимка на подкрепата на партията преди президентската надпревара през 2022 г. Макрон е изправен пред трудна битка, предвид силните връзки, които по-утвърдените партии имат в 13-те административни региона.
Парламентарни избори ще се проведат в Германия на 26 септември - първите от 2005 г., на които Ангела Меркел не се кандидатира за канцлер. Дългогодишната лидерка се подготвя за пенсиониране и настоява, че няма да търси друга политическа роля.
Кой ще я замести, е
големият въпрос не
само за Германия,
но и за Европа, където тя отдавна се наложи като най-мощния лидер, а от години е и най-влиятелната жена в света.
На 7 ноември 75-годишният Даниел Ортега ще се бори за четвърти пореден мандат като президент на Никарагуа, три години след насилствено потушаване на антиправителствените протести. Сандинисткият фронт за национално освобождение контролира законодателната власт, съдебната система и голяма част от медиите в Никарагуа, затова изходът от вота е предизвестен.
Либийските участници в ръководените от ООН преговори се договориха да проведат парламентарни и президентски избори на 24 декември. Споразумението следва несигурна сделка за прекратяване на огъня от октомври между двете основни страни в разкъсваната от гражданска война страна - международно признатото правителство на националното съгласие, водено от президента Файес ал Сарадж, и базираната в източната част Либийска национална армия на ген. Халифа Хафтар.