"Известия": Инфлацията в Русия за 2021 г. ще достигне 3,6%
"Черните лебеди" - непредсказуемите по дефиниция "икономически ужаси" в прогнозите за 2021 г. са тема на анализ в "Московский комсомолец". Изданието разглежда шансовете за прегряване на пазара, все по-широко въвеждане на т. нар. безусловен базов доход, което нарича "нов комунизъм", икономическа криза или дефолт през новата година.
Рисковете, засягащи главно Русия, по традиция са свързани с петрола. Петролният пазар на практика всеки момент може да претърпи мощни трусове, а евентуалният шок от поевтиняване на петрола няма да остане без последици нито за бюджета на Руската федерация, нито за руската икономика, нито за рублата, нито за доходите на населението, предупреждава всекидневникът, предаде БТА.
Инфлацията в Русия за 2021 г. ще достигне 3,6 на сто, а максимални стойности ще бъдат регистрирани през първото тримесечие. Това сочи консенсусна прогноза на водещи аналитици от големи руски банки и рейтингови агенции, пише "Известия".
Оценките им се вписват в диапазона, очакван от руската Централна банка - регулаторът прогнозира ръст на цените в интервала от 3,5 до 4 на сто. Експерти обаче предупреждават, че инфлацията, фактически усетена от хората в Русия, ще е далеч по-висока. През 2020 г. официалната инфлация не надхвърляше 4,5 на сто, но гражданите констатираха в анкети реално поскъпване до 14 процента, посочва вестникът.
Според проучване на руското висше училище за икономика хората в страната се страхуват най-много да не останат без работа през 2021 г. (такива опасения споделят 37 на сто от участниците) и да не им спрат заплатите и пенсиите (по 21 на сто от гласовете), пише "Свободная преса".
Но инфлацията вече плаши едва 17 процента от запитаните и само 2 процента се страхуват да не се стопят техните спестявания, показва анкетата.
Основно политическо събитие на годината ще станат изборите за Държавна дума. Политолози прогнозират, че в новия руски парламент ще влязат от три до шест партии, се казва в анализ на агенция РОСБАЛТ.
Властта ще положи всички усилия най-малкото да запази водещите позиции на партията с мнозинство "Единна Русия", а за целта "ще трябва съществено да увеличи обема на фалшификациите", изтъква наблюдателят Павел Кудюкин. Кремъл "демонстративно няма да допусне до изборите редица кандидати, смятани за несъмнена заплаха", смята аналитикът Александър Кинев.
"В общи линии през 2021 г. и началството, и населението ще се опитат да стабилизират ситуацията в страната на по-ниско равнище - равнище на доходите, на доверие към властта, ефективност на държавните институции, икономическа активност и международен престиж", добавя политологът Дмитрий Орешкин.
Във връзка с последното развитие на конфликта в Нагорни Карабах военният експерт Алексей Леонков прогнозира пред "Комсомолская правда" "някаква партизанска война в бившите арменски територии през цялата 2021 година".
Аналитикът отбелязва и "предположения" в публичното пространство, че след "експанзията на Турция" в региона нейният президент Реджеп Ердоган "се заглежда към Крим и ще се опита да провокира операция в Донбас", а тази операция може да предизвика "създаването на точка на напрежение около руския полуостров", анексиран от Москва през 2014 г.
Леонков предрича още "натиск и може би провокации" в Приднестровието, действия на подготвени в Украйна диверсанти срещу режима на Александър Лукашенко в Беларус, "опити за провокации от страна на НАТО и САЩ" в Арктика и др.
"Новая газета" обявява за "герои на годината" в Русия жителите на далекоизточния Хабаровски край, постоянно протестирали от юли 2020 г. срещу ареста и уволнението на популярния губернатор Сергей Фургал с "абсолютно безумното според хабаровчани" обвинение в съучастие в убийства. При все че знаят какво става в Русия с бунтарите, излезли на улицата, тези свободни, силни и смели хора не се побояха да защитят своето право на избор. На следващите избори те "ще отсвирят всеки кремълски назначенец", уверява всекидневникът.
"Взгляд" се опитва да отговори на въпроса "как пандемията разрушава висшето образование на Запад".
Дистанционното обучение отваря нови перспективи, но прави висшето образование все по-недостъпно за широките маси. В тежките времена хората ще търсят предимно начин да спечелят пари за прехрана, жертвайки времето, необходимо за следване онлайн. Оттук следва, че в бъдеще практическият опит ще се цени повече от дипломите за висше образование. Ще намалее броят на заетите в науката, икономиката, политиката и здравеопазването, което със сигурност ще се отрази зле върху развитието на западните страни като цяло. Междувременно в Русия се обсъжда поевтиняване на следването във висши учебни заведения заради преминаването към дистанционно обучение, пише електронният вестник.