Изпитът за шофьорска книжка - най-късно 12 месеца след курса
За младите водачи се разглеждат три варианта за шофиране след вземане на свидетелството за управление
Явяването на изпит за книжка да се ограничи до 2 или 3 пъти в рамките на една година. Това предвижда концепция за обучение по безопасност на движението по пътищата, разработена от едноименната държавната агенция. Очаква се тя скоро да бъде приета от правителството, а в момента тече обществено обсъждане по нея.
Според документа курсистите трябва сами да избират кога да се явят на изпит, като валидността на курса да бъде 6 или 12 месеца. Ако кандидат не се е явил в този срок, ще трябва да кара нов шофьорски курс. Допълнителни часове ще може да се вземат, но в тази част от обучението, в която има установени слабости.
Ще се създава интегрирана електронна система за контрол на изпитите за книжка, като
кормуването
трябва да е на
специално
оборудвани
автомобили с
видеонаблюдение
и с датчици,
които отразяват автоматично допуснатите грешки.
Предвижда се да се определи в кои населени места може да се провежда практическият изпит. Един от вариантите е за категория В (т.нар. любителска книжка за лек автомобил), да са в областните градове, а за категории С и D, където попадат бусове, камиони и автобуси, да се провеждат само в определени населени места, където пътната инфраструктура и сложността на трафика съответстват на очакваните умения, които бъдещите водачи трябва да притежават. Така
всички кандидати
за книжка ще
са поставени при
равни условия,
ще има гаранции за степента на сложност на изпита – в оживен трафик с палитра на ситуации, включително пешеходни зони, сложно регулирани кръстовища, множество пътни знаци, маркировка и сигнализация.
Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата предлага оспорването на резултатите от изпита за книжка да е пред независим орган. Той би могъл да включва специалисти от различни ведомства под шапката на агенцията, или да бъде администриран от “Автомобилна администрация”, отново с участие на специалисти от различни ведомства.
За да няма злоупотреби с обжалването, се предвижда такса, която да покрива разходите. В концепцията се допуска
самата такса за
явяване на изпит
да бъде
увеличена,
така ще се появи възможност за увеличаване на заплатите на изпитващите.
Акцентът при целия път за изкарване на свидетелство за правоуправление е не върху процеса на обучение, а върху резултата от него - изпита.
За младите водачи се разглеждат три варианта за шофиране след вземане на книжка. Единият е управление с придружител, прилаган във Франция например. Вторият е допълнително обучение на специализиран полигон, на който се симулират рискови условия и ситуации - такъв е редът в Австрия.
Друг подход е
допълнителни
рестрикции за
новите шофьори,
като ограничаване на мощността на автомобила, забрана за возене на пътници освен придружител, забрана за шофиране през нощта.
Според агенцията управлението с придружител залага на допускането, че водач с по-голям опит ще е позитивен коректор на грешките на новия. Това обаче изисква въвеждане на критерии (като тези към инструктори и изпитващи например), което е ангажиращо и може да доведе до въздържане от шофиране заради липса на придружител, което няма да подобри уменията. Въвеждането на допълнително обучение на полигони пък изисква вложения в инфраструктура.
Според агенцията за пътна безопасност
най-подходящо
за младите
шофьори
ограничаването
на мощността,
забраната за
пътници и за
шофиране
по тъмно
Концепцията констатира, че относително лесно биха могли да се реализират първата и третата мярка и препоръчва те да бъдат разгледани. Мярката с полигоните би била възможна при осигурено финансиране и като бъдещо решение.
Предлагат се допълнителни проверочни изпити за шофьори, при които промени в здравословното състояние заради заболяване са довели до влошаване на двигателните умения или способността за преценка. За да стане това, трябва да се разработи механизъм за обмен на информация между здравната система и МВР. Според авторите на концепцията допълнителното медицинско освидетелстване се провеждало формално.
Изпитите трябва да бъдат бързи и да са ориентирани към проверка на последиците от заболяването или полученото увреждане, без на лицата да се налага да преминават през цялостен изпит.
Съдържанието на тези изпити може да е ориентирано както към шофиране, така и към опростена проверка на двигателните или друг вид умения, без да се налага кормуване. В последния случай проверките могат да бъдат извършвани и от съответни специалисти (очен лекар, рехабилитатор и др.).
Проверочни изпити се предвиждат и за водачи, които допускат определени по вид и/или по брой нарушения.