Джак Ричър има двама бащи в "Стражът"
Лий Чайлд привлече брат си Андрю като съавтор в новия си роман за приключенията на двуметровия си герой - бивш военен полицай и борец за справедливост
Джак Ричър пристига в задрямало неизвестно градче близо до Нашвил, щата Тенеси. Той иска само да изпие чаша кафе и да продължи необезпокоявано по пътя си.
Не става така, поне не в "Стражът" ("Обсидиан") - новоизлезлия роман на Лий Чайлд с любимия му герой. Този път той привлича като съавтор брат си Андрю Чайлд. (Почитателите на Чайлд знаят, че Ричър е бивш военен полицай и следовател, отличен снайперист, мозъкът му работи като компютър, както и вътрешния му точен часовник. Уволнил се е и поел без посока по пътищата на Америка. Случва се да е безработен. Често се натъква на зловещи престъпления и умее да раздава справедливост. Често улична и доста кървава... А после безшумно поема в нова посока на стоп или със следващия автобус...)
Градчето е буквално парализирано след мащабна кибератака. Не работят компютрите в общината, телефоните в полицейското управление, дори светофарите по улиците. Всички обвиняват Ръсти Ръдърфорд, който отговаря за киберсигурността.
Това е най-малкият му проблем. Защото този IT специалист знае много повече, отколкото предполага. И някой възнамерява да го отвлече.
Така че се налага Джак Ричър да остане за малко и да разбере какво се случва. И докато похитителите се заемат с Ръсти, Джак Ричър се заема с тях.
Както само той умее.
Мостра от "Стражът"
Ричър не помръдна. Не бързаше за никъде. Бе пристигнал по-късно от очакваното, но това не бе проблем. Нямаше уговорена среща с час. Никой не го чакаше, никой нямаше да се притесни или ядоса от закъснението му. Ричър трябваше да открие къде да пренощува. И да вечеря. А също и бар, където да послуша хубава музика. Би трябвало да реши и трите въпроса с лекота. Или пък да промени реда им. А може би да ги съчетае. В някои хотели, особено в тези, които Ричър предпочиташе, служителите на рецепцията работеха до късно. И се радваха на клиенти, които плащат в брой. А Ричър винаги плащаше в брой.
Първо музиката, реши Ричър. Той знаеше, че Нашвил е пълен със заведения с жива музика, но имаше конкретни изисквания. Някой по-старичък бар. Пропит с история. Където да свирят блусове на Блайнд Блейк. Може би дори на Хаулин Улф. Определено не търсеше някой нов, лъскав клуб. Единственият въпрос бе как да открие това, което му трябваше...
Ричър слезе от неравния тротоар и продължи по средата на улицата. Очакваше да измине още две преки. Най-много три. Не откриеше ли нещо подходящо, щеше да свърне надясно, към реката. Подмина магазин за гуми втора употреба. А после и склад на благотворителна организация, пълен с изхвърлени от употреба мебели, постъпили като дарение. Накрая, когато пресече следващата улица, до слуха на Ричър достигнаха бумтенето на бас китара и тътенът на барабани.