Какво щеше да прави Германия без тези източноевропейци?
От години се знае, че източноевропейците в германските кланици работят при мизерни условия. Едва пандемията накара политиците да сложат край на експлоатацията. Но в много други браншове проблемите остават нерешени, пише "Дойче веле".
В бъдеще големите месопреработвателни предприятия в Германия ще трябва да назначават на трудов договор хората, които колят и разфасоват животните и обработват месото. Това може и да не звучи сензационно, но всъщност става дума за сериозен пробив в бранша. Защото досега масовата практика изглеждаше по друг начин: работниците в кланиците, които са предимно от Източна Европа, бяха назначавани от подизпълнители и имаха твърде малко права. Или по-скоро: почти никакви.
Новият закон за контрол на трудовата защита забранява занапред използването на персонал на чужди фирми в големите месопреработвателни предприятия. Това трябва да сложи край на практиките, които в началото на лятото превърнаха някои от германските кланици в огнища на Ковид-19. Стига фирмите да не намерят начин да заобиколят закона.
Всъщност би трябвало да се срамуваме от случващото се. От години е известно в какви мизерни условия са принудени да работят и живеят работниците в кланиците, които почти без изключение идват от Източна Европа. Едва когато въпросните огнища на зараза се превърнаха в заплаха и за местните жители, изведнъж се появи политическа воля за промени, които да подобрят положението на чуждестранците работници.
Цяла Германия се възползва от експлоатацията
Кланиците съвсем не са изолиран случай. И много други работници са принудени да се примиряват с мизерно заплащане и лоши условия на труд - строителни работници, берачи на аспержи или ягоди, болногледачи, обслужващи възрастни хора в домовете им, куриери. И те работят до изнемога. И те са предимно източноевропейци. Само че за тях засега не се променя нищо.
След разширяването на ЕС по-високото заплащане на запад накара много източноевропейци да заминат за Германия. Тук дойдоха много поляци, унгарци, румънци, българи. Няколко месеца работа в Германия, след това няколко месеца в родината, а после пак обратно - така живеят т.нар. "мобилни работници". Междувременно в Германия се наложи цяла една система за привличането на такава работна ръка. Тази система обаче не осигурява на източноевропейците такива трудови права, каквито имат и местните работници. Тази система просто се въползва от тях.
Междувременно цели браншове в Германия зависят от тези "мобилни работници" от Източна Европа. Когато през пролетта заради пандемията от коронавирус границите в Европа бяха затворени, земеделски производители в Германия останаха без работници по полетата. Реколтата беше застрашена. Наложи се 80 000 румънци да бъдат превозени до Германия, за да се включат в брането на аспержи. И болногледачките в Германия са предимно от Източна Европа. За около 300 000 възрастни хора в Германия се грижат предимно гледачки от Полша, Румъния, България и други страни от региона. При това по 24 часа в денонощието, макар в договорите им да фигурира 40-часова работна седмица. Без тези нископлатени кадри системата щеше да колабира.
Посреднически агенции печелят добре
Всички тези наемни работници имат един и същи проблем: почти никога те не биват назначавани пряко от германски работодател. По този начин германците си спестяват разходи и същевременно не поемат никаква отговорност. Големите печеливши от това са посредническите агенции, които използват пропуски в законодателството, свързано със свободното придвижване в рамките на ЕС. Много често чуждите работници са принуждавани да плащат толкова високи посреднически такси, че на практика работят за под минималната работна заплата. И едва в Германия тези хора установяват, че агенциите изобщо не им внасят здравни осигуровки у дома. Без значение за кой бранш говорим, всички "мобилни работници" казват едно и също: че не са вярвали, че такива неща може да се случват в правова държава като Германия. А управляващите дълго време си затваряха очите пред тези практики.
Наблюдатели дори говорят за поведение на "мълчаливото одобрение" от политиците. Те са били наясно с проблемите, но не са предприемали нищо докато схемата е работела добре. Политиците от родните страни на "мобилните работници" също са си затваряли очите. Те са се радвали на намаляващата безработица и на парите, които тези хора изпращат в родината - на своите деца, родители, приятели. А правосъдието? То демонстрира своята решителност, стига да се стигне до съд - както в един случай с болногледачка от България, на която беше присъдено допълнително заплащане за положения от нея труд в дома на възрастна жена в Германия. Една от съдийките дори изрази недоумение защо няма повече подобни искове от други потърпевши. Факт е, че малцина източноевропейци си търсят правата в съда.
Нужни са национални и общоевропейски решения
Хора, които идват само за няколко месеца в Германия, които не познават никого и не говорят достатъчно добре немски език, са склонни да търпят мизерията. Много рядко те успяват да се организират и да се борят за по-добри условия.
Затова посредническите договори трябва да бъдат забранени и в много други браншове. А чуждите работници трябва да бъдат надлежно информирани за правата им. На европейско ниво трябва да бъде създаден регистър, който в реално време да отчита дали работниците са социално осигурени.
В месопреработвателната индустрия пандемията от коронавирус взриви системата и предизвика трайни промени. А в другите браншове? Кога ще настъпят промени и там? Дано не се наложи да чакаме следващата пандемия.