Задълбочаваме двустранните икономически взаимоотношения с Япония
Възможности за задълбочаване на двустранните икономически взаимоотношения между България и Япония обсъдиха министърът на икономиката Лъчезар Борисов и японският посланик Хироши Нарахира, съобщиха от министерството.
По време на срещата е била разгледана възможността за участие на България в изложението ЕКСПО 2025, което ще бъде в Осака, Япония. Японският посланик е изтъкнал, че страната ни е традиционно позната сред сънародниците му с маслодайната роза, българското злато, киселото мляко и Кото Ошо, но би искал двете страни да разгърнат взаимния си потенциал и да си сътрудничат и в други области. В тази връзка министър Борисов е изтъкнал, че сферата на търговията, стартъпите, ИКТ сектора и автомобилната индустрия носят големи възможности за взаимодействие.
Той е подчертал, че България е особено заинтересована от привличането на японски инвеститори в направата на електромобили и батерии. Икономическият министър е казал също, че Министерството на икономиката и Българска агенция за инвестиции предлагат много атрактивен пакет от мерки в подкрепа на своите инвеститори и че за тях е приоритет привличането на японски партньори.
Министър Борисов е предложил да бъде учредена Българо-японска бизнес асоциация, която би могла да се реализира и онлайн. "Активизирането на деловите контакти и обменът на бизнес делегации са изключително важни за нас, като следва да използваме максимално възможностите на новите технологии в настоящата ситуация и да реализираме подобни обмени и контакти и виртуално", е допълнил той.
По предварителни данни, двустранната търговия за първите осем месеца на 2020 г. е на стойност 140,3 млн. щ.д., съобщават от министерството. Българският износ за този период възлиза на 39 млн. щ.д., а вносът ни от Япония е 100,8 млн. щ.д.
За 2019 стокообменът възлиза на 210.7 млн. щ.д., регистрирайки спад от 2.5 на сто на годишна база. Износът ни за Япония за този период възлиза на 56.5 млн. щ.д. (ръст от 11.4 на сто спрямо 2018 г.). Вносът от Япония отчита спад от 6.7 на сто, достигайки 154.2 млн. щ.д. Намаление има при почти всички водещи стоки по вноса, включително пътнически автомобили и части за тях, медицински инструменти и др.