Брюксел ни плаща 37,5 млн. лева за африканската чума
Огнищата на заразата по свинете са 60% по-малко през тази година
Европейската комисия одобри всички направени от България разходи през 2020 г. за борба с африканската чума по свинете (АЧС) и ще възстанови максималния допустим процент от тях според еврозаконодателството - 75%. Сумата ще бъде над 15 млн. лв., съобщиха от Българската агенция по безопасност на храните.
По-рано през тази година Брюксел вече ни възстанови повече от 22,5 млн лв. за мерките, приложени през 2019 г. Така за борбата срещу заразната болест по свинете ЕК дава на България общо над 37,5 млн. лв.
Възстановяването на средствата да става след проведен през ноември одит от Брюксел за оценка на мерките, които България приложи за борба със заболяването. Представителите на Еврокомисията са оценили високо изготвения междуведомствен план за контрол и предотвратяване на разпространението на африканската чума у нас през 2020 г. Одобрени са и всички прилагани от ветеринарите мерки, приетите законодателни промени и доброто сътрудничество между компетентните институции. В резултат на това се отчита положителна тенденция от началото на 2020 г. за намаляване на броя на огнищата на АЧС при домашни свине. През 2019 г. те са били 44, а през тази - само 19 на брой, или спадът е близо 60%.
Като превантивна мярка срещу бъдещи зарази по животните земеделското министерство предлага и нова наредба, публикувана за обществено обсъждане до 8 януари. Според нея кметовете трябва в 3-месечен срок да определят подходящи терени във всяка община за обезвреждане на болни животни или продукти от тях. Предвидено е това да става със загробване в трупни ями и траншеи или чрез директно изгаряне на нивото на терена или в изкоп. Такова обезвреждане на животински отпадъци извън регистрираните екарисажи и инсенератори ще се прилага в извънредни ситуации за ликвидиране на зарази, както и за труднодостъпни райони.
При определяне на терените за загробване на животни трябва да се спазват отстояния от поне 1 км от границите на урбанизираните територии, както и най-малко 100 м от пътища. Те трябва да се съобразят и с местоположението на водоизточниците, напоителните канали, резервоари и повърхностни води.
Стените и дъното на трупните ями трябва да имат надеждна хидроизолация, а повърхността им се покрива с бетонна плоча с отвор, покрит плътно със заключващ се метален капак. Задължително е на дъното на ямата да има и 2-3 см пласт от негасена вар.