Лили Барутчиева: Пандемията ни разтърси, но откри и възможности за личностно израстване
Страхът от смъртта може да е и градивен, дава ни възможност да оценим живота
Нека се погрижим грижим за ближния, съседа, приятеля. Това сформира верига от енергия за взаимопомощ и солидарност.
Над половин милион деца у нас са с проблеми на психиката и нервната система
Ученето онлайн е добър момент и за по-пълноценното общуване между деца и родители
- Г-жо Барутчиева, навлизаме във втори локдаун на фона на здравна, социално-икономическа и политическа криза. Застрашено е и психическото ни здраве. Как ще се отрази на средния българин тази комбинация от беди?
- За съжаление нямам силни аргументи, с които да отрека Ковид пресата върху психиката на сънародниците ни. Имаме изнемощяла икономика, объркани и демотивирани хора, които в целия поток на информация губят истинността и достоверността на реалната ситуация.
Избират да вярват в различни течения и тези, които са най-близки до възприятията им, най-страшното от които е отрицанието.
Защото точно отричането на реалността доведе до безотговорно поведение.
Когато цифрите станаха шокиращи, всичко се изсипа като лавина от шок и стрес. Мисля, че сега настъпи същинската криза в психологически аспект, защото онова, което беше химера преди 10 месеца, стана реалност.
През пролетта ни описваха злокобни картини и плашещи математически данни. Математическите данни вече са налице и паниката от това картините да не станат реалност предизвикват смут. Все пак да не забравяме нашия устойчив и непоколебим български дух.
Нито лекарите ни ще се откажат, нито хората ще се предадат. Изход ще има, защото в труден момент българите се сплотяваме, а масата от здравомислещи ще повлияят на разколебаните.
Самообладанието и дисциплината ще помогнат да не се изпада в нездрава еуфория, и тази сдържана енергия ще мобилизира народа ни да преодолее кризата.
Сега хората наистина се търсят едни други, интересуват се, помагат си. Това ще даде сили на слабите да повярват, че не са сами, а когато човек е окуражен, той събужда и жизнените си сили, и психическата си устойчивост.
- По какви проблеми Ви търсят пациентите през последните месеци?
- При първия етап на затварянето и ограничителните мерки приех за мой дълг да предоставя професионалните си умения на хората от първа линия абсолютно безвъзмездно.
Имах готовност да поема неизвестна за мен натовареност, но най-интересното бе, че много малко хора ме потърсиха.
Сега обаче картината е друга - има тенденция на нарастване на тревожните и депресивни състояния. Паническите кризи, които сполитат човек в неочакван момент, хващат психиката в капана на усещането за опасност.
Другата много динамична тема е от страна на родители за последствията върху психиката на децата им.
По-леките изяви на тревожност и безпокойство биха могли да се овладеят и вкъщи. Важно условие за справяне със страха и тревожността е разпознаването на тези емоции от родителите и показване на съпричастност и разбиране към тях.
Следващият основен етап е съвместното търсене и намиране на решение на проблема. Ключов момент е окуражаването и мотивирането на младия човек да се изправи лице в лице със страховете си – най-добре е това да се случи стъпка по стъпка, за да може да усеща, че контролира ситуацията.
Усилията, които ученикът полага, трябва да бъдат награждавани.
Важно е родителите първо да овладяват собствената си тревожност.
Те служат като ролеви модел за своите деца. Децата се учат, усвоявайки стила на поведение на майките и бащите си. Ако например майката реагира със страх, викове и писъци, много вероятно е и детето да има същото поведение.
Тревожните деца не обичат несигурността и промените. Ето защо придържането към рутинния режим и структурирането на ежедневието помагат много при справяне с емоционалните разстройства.
- Какво да направи човек в тази ситуация, за да съхрани психическата си устойчивост и да не полудее?
- И тук има различни варианти. Едната възможност е да си помогне сам с наличните средства и ресурси. Всеки човек има своите силни, дори и скрити потенциали, които се активират в случай на нужда.
Често пъти неизвестното и неопитността водят до колебание, но когато едно обстоятелство стане факт, то носи и своите решения. В такъв момент човек се справя по най-добрия за случая начин, защото предизвиква правилната кондиция.
Една добра равносметка на досегашния начин на живот също би имала своята полезност и ефективност, ако е налице неудовлетвореност, то това е една добра отправна точка каква трябва да бъде промяната и какво липсва. Какво човек е пропуснал, за да го компенсира сега.
Другият вариант е специализирана помощ - психологическата подкрепа от специалист би спомогнала да се предизвика промяна по един много ефективен, траен и осъзнат начин.
Получава се партньорство, което може да изведе човек на спасителния бряг.
- Мнозина живеят в непрекъснат страх да не се разболеят от коронавирус. Как да овладеем страха?
- Най-естественият страх е от смъртта. За това и никой не бива да бъде иронизиран или осмиван за страховете си. Този страх е и градивен, дава ни възможност да оценим живота.
С мислите и вярванията си имаме възможност на наситим съзнанието със смисъл, идеи, мечти и копнежи за живот. Колкото повече активности, цели и ангажимент имаме, толкова и усещането ни за принадлежност към живота е по-силна.
Силата на това да имаме принадлежност, съдържание и значимост ни кара да бъдем изпълнени с енергия за утрешния ден. Това обстоятелство спомага да не се подаваме на влиянието на опасността от край на живота.
- Как биха могли властите да смекчат пораженията върху психиката на хората като комуникация и други мерки?
- Може би първо да изчистят на управленско ниво организационните теми. Да се вслушват в специалистите с практика и да изградят единна позиция, постоянство и дисциплина.
Не им е позволено повече да се оправдават с неизвестното зло. Всичко е известно - сега е времето да го преодолеем. Не може властта да дава некоректна информация, която не отговаря на действителността.
Лекарства няма, а да се твърди, че има, води до безпокойство сред хората. Предизвикват естествените инстинкти за оцеляване и правят човек не рационален, а първосигнален. Лесно е да се овладее и ограничи това вредно влияние.
- Как се отразява какофонията от негативна информация в медиите и социалните мрежи върху хората. Какво бихте посъветвали съответно потребителите на информация и журналистите.
- Моля да ми простите за позицията, но считам че Вие, хората на масмедиите, бихте могли много да помогнете в този момент. Разбирам напълно, колко е необходимо едно или друго издание да е привлекателно, да използва атрактивни призиви и похвати.
Само че, когато има непозната заплаха, всеки, който борави с послания вербални и невербални, носи отговорност. С похвати на манипулация се постига могъщо влияние, но кому е необходимо, къде е моралът.
Къде е чистото и справедливо перо на журналистиката и какви послания се изстрелват в пространството. Ако искате да стресирате, без проблем може да се случи.
Ако искате да мотивирате и насърчите, да вдъхнете вяра и спокойствие, също би се случило.
Добронамереността и толерантността трябва да вземат превес пред сарказма, озлоблението и агресивния тон. Тук не става въпрос да се идеализира реалността, а да се помогне да бъде възприета по по-благоразумен начин.
- Сравняват пандемията с война. Има ли според вас прилики и как да се мобилизираме вътрешно, за да издържим както поотделно, така и като общество.
- Позволете ми закачката, с препратка към горните теми за влиянието на думите. На фона на наистина изострената пандемична обстановка да въвеждаме асоциации с война дори само за миг предизвиква стрес у четящия.
Този стрес ще има своя отзвук в настроението и емоционалния тонус на човека, който следи разговора, ако това го умножим по минимум десет пъти на ден. Това вече е вредно въздействие и можем да си го спестим, нали.
- Какво роля в оцеляването на обществото играят солидарността и взаимопомощта? Изглежда, че по-солидарните народи се справят по-добре от нас. Къде грешим?
- Ние не сме глобалисти, а индивидуалисти. Мисля, че народопсихологията ни винаги ни е правила силни на микрониво.
Нямаме, за съжаление, усещане за мащабност и перспектива като стратегическо мислене и далновидност в по-дългосрочен план.
Затова и не е необходимо да правим несравними препратки с други народи.
Нека заложим на това, в което сме силни и опитни, да се грижим за ближния, съседа, приятеля. Това пак сформира верига от енергия за взаимопомощ и солидарност.
- Как обучението онлайн, изолацията и стоенето вкъщи ще се отразят на децата и как ще ги оформят като личности. Кои са най-големите заплахи при подрастващите и как родители и учители да се справят с тях?
- Наблюдавах процеса от самото начало и проявленията му върху учениците в началното, основното и средното образование. За всички ни това беше абсолютна новост и импровизация, липса на алгоритми и пълна дезориентация.
Но, слава Богу, процесът се канализира. Децата имат различен личностен потенциал и им се отразява по различен начин.
Най-голямо влияние оказва семейството и водещата роля на родителя като способност да спомага за възприятията и адаптацията на децата в различни условия на живот.
Особено когато се наложи принудителен домашен престой в присъствието на родителя. При някои деца се отрази с отключване на симптомите на тревожни разстройства, но други просто се адаптираха и справиха безпроблемно.
Статистиката бе обезпокоителна още преди пандемията: над половин милион деца у нас са с проблеми на психиката и нервната система.
Индикации за това са симптоми и данни на забавено развитие, тикове, нощно напикаване, неадекватно поведение, трудно обучение, неконтролирани емоционални реакции.
Както и редица лесно доловими, но и пренебрегвани отклонения на тревожност, потиснатост, затвореност, страх, трудно общуване, нежелание или невъзможност да учат, или пък гризане на нокти , скърцане със зъби, странни постъпки, избухливост, прикрита агресия и пр.
Тези промени могат да бъдат следствие от сериозни вродени или придобити заболявания, от преживяван дълбок стрес, лоша семейна или околна среда.
Първият локдаун бе посрещнат от децата и тийнейджърите първоначално с интерес, любопитство и предизвикателство, с асоциация за ваканция с учебни занимания, или свободен задължителен достъп до компютър. С излишното настояване на родителите, чудото на чудесата и обрат в родителското възпитание по отношение на учебния процес.
В социалния живот на младите хора също нямаше някакви фрапантни последствия. Те бързо се адаптираха и реалният живот своевременно го трансформираха във виртуален и се чувстваха комфортно.
Лятната ваканция се отрази благоприятно за бързото нормализиране на естествения ритъм на живот на младите. Мисля, че в онзи момент по-големият проблем на учениците беше усвояването на учебната материя по начина, по който им се представяше, и следваше да се подготвят.
Това по-скоро доведе до сериозното психическо натоварване и адаптационен стрес. Проблемите се локализираха, като проявления в областта на тревожните разстройства – панически пристъпи, фобии, обсесивно–компулсивни действия, генерализирана тревожност и др.
Стартът на новата учебна година през септември пък доведе до голямо объркване в децата. Несвойствената за младия и буен темперамент училищна обстановка, спазването на мерките за предпазване от зараза, наложени в училищата, ги стресираха.
Доброто им чувство за хумор и ведрост на настроението им помогна да възприемат по-лесно тези условия. Възприеха тези новости къде на шега, къде на сериозно, и това, че са млади и енергични им спомага да приемат стоически ежедневните промени, които се случват, за разлика от техните педагози и учители.
Рискът и за двете групи в момента е голям и всякакви мерки, предприети от специалисти, биха били полезни.
- Утежнява се и положението на родителите с малки деца, които трябва или да работят хоумофис, или рискуват да загубят работата. В същото време не са свикнали да са си по 24 часа у дома с децата. Какво бихте ги посъветвали?
- Действително много голямо затруднение за родителите е поемането на децата в домашен престой. Затова си струва да се самоорганизираме и да преминем бързо през ограничителния режим.
Виждам, че и работодателите проявяват разбиране. И вече има отработени гъвкави програми за работа, т.е. рискът от загуба на работа по това условие е минимизиран.
Като нещо практично и работещо бих споделила следните възможности.
Семейството да се опита да състави план, или да разпредели задачите между членовете на семейството. Така при по-малките ще се създаде усещане за значимост с ефект от създаване на полезни навици.
Втората полза от плана е, че могат да се маркират занимания и дейности, които са интересни и приятни за всички. Сега би бил добър момент и за по-пълноценното общуване. Време, в което родителите да бъдат приятелска компания на децата си.
Споделеният опит в подходящия момент е безценен урок и сплотяващ елемент в емоционалния свят на дете - родител.
- След първия локдаун избухнаха масови протести в цял свят. Докъде може да се стигне сега при положение, че кризата се задълбочи?
- Прегарянето стана заради налагането на неестествената форма на живот и бит, и ограничените възможности. Свободата на духа превръща човека в човек. И когато това естествено състояние бъде нарушено, напрежението ескалира.
Често пъти не особено аргументирано, защото виждаме в същото време колко много хора бяха смирени и приеха ограниченията. С ясното съзнание, че това е неприятно, но необходимо, за да се предотврати по-голяма беда.
Всичко е въпрос на вътрешна ценностна система, морал и социална отговорност.
Това е въпрос от медицински характер, с психологически последици. Затова искам да изкажа най-искрената си подкрепа на всички хора, заели се да ни лекуват.
Да изразя признателност за несломимия дух и професионален дълг на медиците, който ежеминутно доказват, въпреки сетните им сили при крайно незавидни условия.
Обществото се нуждае от Вас, вярваме, че ще ни помогнете, а ние ще Ви облекчим с поемането на личната ни отговорност за здравето и живота ни, каквото и да ни струва материално и емоционално, физически и психически.
- На фона на всички стоварили се злини, можете ли да откроите поне някоя положителна черта на епидемията, която ще ни учи на нещо или ще ни направи по-силни?
- Пандемията ни разтърси силно, предизвика ни да погледнем на съществуването си по по-различен начин. Предизвикателството да е да подредим приоритетите, да осъзнаем потребности, да оценим притежанията си, да преоткрием хората около нас.
Това е път към ново личностно израстване, всеки със своите темпове, но е тласък на промяна и активиране на скрити ресурси и потенциали.
ВИЗИТКА
Лили Барутчиева е пловдивски психолог, психотерапевт и НЛП-практик със солиден опит.
Завършила е психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, филиал Пловдив през 2005 г. След това специализира в Нов български университет -2005-2007г.
Работила е като клиничен психолог във Военна болница в Пловдив в периода 2007-2009г.
Завършила е и Руската школа за нервно-лингвистично програмиране (НЛП) "СИНТОН", както и НЛП Институт у нас.
Изучавала е също и когнитивно-поведенческа терапия в София, както и логотерапия и краткосрочна позитивна терапия в Солун.