Демографската криза и полицейски филтри топят престъпността
Над 60% от жертвите на посегателства не подават сигнали в МВР, сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията
Прогнозират ръст на бандитизма заради COVID кризата
Кражби, грабежи и убийства трайно намаляват през последните 10 г. Хората все още не съобщават в полицията, че са станали жертва на престъпление, въпреки нарастващото доверие към институцията. Очаква се ръст на бандитизма заради кризата с пандемията от коронавирус.
Това са част от изводите на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в доклада за престъпността в България от 2010 до 2020 г., представен онлайн във вторник. Освен данни от МВР експертите на ЦИД са направили и Национално проучване на престъпността с анкета сред 3000 души.
Изследвани са тенденциите при най-разпространените престъпления. Това са кражби - на коли, селскостопанска продукция, от жилища, грабежи, убийства, побои, сексуални посегателства. Според полицейската статистика например 2019-а е годината с най-малък брой престъпления от 1991 г. насам, а спадът на криминалните инциденти е устойчив в последните 9 г. Националното изследване на престъпността показва същото. Данните от анкетите обаче сочат, че жертвите на престъпления са
повече от тези,
които се
регистрират
от полицията
Тенденциите са две. Намаляват тежките престъпления като убийства, грабежи и изнасилвания, както и тези, които изискват подготовка, като кражбите на коли и телефонните измами. Има колебания обаче при нивата на по-леките, като кражбите от вили и мазета, по-леките побои. Според ЦИД това вероятно е заради т.нар. полицейски филтри, (виж по-долу).
Намаляването на безработицата е един от факторите за спада на престъпността според доклада на експертите. Така например престъпността е нараствала от 2008 до 2012 г., когато имаше световна икономическа криза и нямаше работа, особено за младите мъже от 15 до 29 г., които са основните извършители на битови престъпления. Ръстът тогава съвпада с ръст и на нивата на безработица, а след това устойчиво намаляват.
Другият основен фактор за намаляването на престъпността в последните години е демографската криза. Така например младите мъже у нас през 2019 г. според данните на НСИ са с 338 хил. души. по-малко, отколкото са били през 2000 г. (873 хил. души).
Третият фактор за нивата на престъпността е политическата нестабилност. Има колебания в периода 2013 – 2015 г., когато имаше протести, предсрочни избори и смяна на няколко правителства, пишат в доклада си от ЦИД. Според тях това има пряко отражение върху работата на службите.
“Рязкото влошаване на икономическата обстановка, предизвикано от пандемията от СOVID-19, се очаква да има сходни икономически и социални последици като кризата през 2009 – 2010 г. Може да се очаква и нарастване на риска от нов пик в престъпността”, е един от изводите в доклада с данните от последните години.
Защо хората не
съобщават, че са
станали жертва
на престъпление
Това е един от основните въпроси, които докладът на ЦИД поставя. От данните на запитването сред 3000 души става ясно, че 2/3 от анкетираните са заявили, че срещу тях или имуществото им е извършено посегателство, но не са съобщили за него в МВР. Това е най-високото ниво на незаявена престъпност от 2001 г. насам. В същото време регистрираните от полицията битови престъпления са на най-ниското си ниво.
“Полицията не може да направи нищо.” Това е най-честият отговор на анкетираните, които са станали жертва на кражба. Според тях МВР няма капацитет да се справи с проблема им.
Не беше толкова сериозно, нищо не загубих. Този отговор пък са дали най-много от собствениците на обрани вили, мазета и части от коли.
Полицията няма да направи нищо. Така отговарят тези, които не са съобщили за по-леките кражби, когато стойността на щетата е малка.
“Справих се сам, познавам извършителя.” Този отговор е типичен за хората, които са пострадали от роднини или познати, които са ги набили или са им посегнали сексуално.
За първа година в анализа на Центъра за изследване на демокрацията са включени и данни от тел. 112. Данните от анкетата сред хората показват, че над 95% от всички познават тази система, а 29% са се обаждали в последните 5 г. Хората оценяват отлично работата на системата на спешния телефон.
Най-много от тях
са се обаждали
за Бърза помощ
– 64%,
да извикат полиция заради престъпление - 24% и 6 % за пожарна. Данните на МВР показват, че от престъпленията на 112 най-много са сигналите за домашно насилие и хулиганство - 63%, 47% за кражби. Данните са повече от 100%, защото хората са давали повече от един отговор.
Данните от проучването на ЦИД показват, че през 2019 г. подаването на сигнал за престъпление на телефон 112 е най-често използваният начин за контакт с полицията. Въпреки това обаче много от хората още заявяват за престъпления на място в районното управление или чрез сигнал до кварталния полицай. Сигналът на място в районното е най-често срещан при кражбите на лични вещи (62%), а при кражбите на селскостопанска продукция се търси кварталният (40%). При нападения, грабежи, кражби с взлом, кражби на велосипеди обаждането на тел. 112 е най-честият метод за подаване на сигнал до полицията.
Жертвите на престъпления в големите градове и столицата по-често подават сигнал на тел. 112, докато в малките градове и селата ходят в районното и търсят кварталния инспектор.
Възрастта е друг фактор при предпочитания метод на комуникация с полицията. Тези, които звънят на тел. 112, са по-млади и по-образовани.
Т.нар. полицейски филтри при регистрирането на престъпления е друг от проблемите, който поставя анализът на Центъра за изследване на демокрацията. Процентът на хората, които в анкета заявяват, че са станали жертва на престъпление, е много по-висок от официалните данни. За това роля има незаявяването на престъпления, но и полицейският филтър.
Националното изследване на престъпността показва, че броят на жертвите през 2019 г. е приблизително колкото и през 2014 г. Полицията обаче е регистрирала два пъти по-малко през 2019-а, отколкото през 2014 г. Причините за това са няколко. По-често се регистрират тежките престъпления и такива, извършени от рецидивисти. Полицаи от по-натоварени райони регистрират по-тежките за сметка на по-леките престъпления.
Натиск от
ръководството
за подобряване
на показателите
за престъпността
От ЦИД са направили интервюта и с криминалисти, които са заявили, че политическият натиск е най-сериозната причина за нерегистриране на престъпления. Анкетите сред гражданите са показали, че те често се отказват да подават сигнали, защото са убеждавани, че престъплението е незначително, пращани са в друго районно, където е станало престъплението, искани са различни документи. Имало случаи и на намаляване на тежестта на заявеното престъпление от джебчийска кражба в загубени вещи например. Все пак в МВР се работи по проблема - патрулите имат джипиеси, видеорегистратори, сигналите на 112 се проверяват дали са вписани и дали е реагирано.