Томислав Дончев: Трябва да произвеждаме по-скъпи неща вместо икономика на ишлеме
Ние трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурентна само с ниската цена на труда и ниските разходи. Трябва да се научим да правим неща, които другите не могат. Фокусът трябва да бъде върху скъпите неща. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на първата дискусия за националния План за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи от ЕС над 12 млрд. лв. Фокусът върху дискусията днес беше първият стълб от плана - за иновативна икономика на знанието и интелигентен растеж.
За тези, които четат фрагментирано плана, искам да кажа, че тези неща са допълващи към другите инвестиции от оперативните програми. Амбицията ни е България да е много по-напред в сферата на иновациите. Никъде по света те не се развиват само в резултат на публично финансиране, но държавата трябва да отделя повече средства, затова и създадохме нов фонд от 410 млн. лв. за авангардни научни разработки, университети, компании за комерсализацията им, изтъкна Дончев. Друг фонд за 490 млн. лв. пък ще изгражда инфраструктура към индустриалните паркове.
През последните години беше направен преход към компетентностен подход, към умения, да научим децата да се учат през целия живот, тази логика може да не е много видима, но минава през учебните програми и външното оценяване, каза образователният министър Красимир Вълчев. Той се съгласи, че заложените в плана STEM центрове в училищата са много важни, защото един от най-големите ни проблеми са математиката и приложните науки. Тези центрове са нов модел на учене, за изграждане на комплексни умения, имат лаборатории, работилници, центрове за дигитална креативност. Ако искаме повече деца в професионално образование, ни трябват добри общежития, кампуси, зони за жилищни нужди в студентски град. Според него представеният вчера рейтинг на университетите е доказателство за това, че през последните години се случват реформи във всяка сфера на образованието
Председателят на БАН акад. Ревалски изтъкна, че в плана се набляга повече на изследователските университети, докато академията е пренебрегната. Освен това не е ясно как ще се стимулират ефективните изследвания. Трябва да внимаваме да не се скъса връзката между фундаменталните и приложните изследвания и да се използват международни експерти за оценяването на проектите, каза още той по повод създаването на новата Агенция за научни изследвания и иновации.
Проф. Николай Денков от Факултета по химия и фармация при СУ „Климент Охридски“ също добави, че е нужно учените от БАН да се включат и в образователния процес - в магистърските и докторските програми. Трудността, която сега трябва да се преодолее, е да се изготвят критерии за университетите, които ще станат изследователски, за да има реална научна продукция, която да е световноразпознаваема, да се привлекат водещи учени и млади таланти. Включването на студентите в научните изследвания е доказано най -добрият начин за подготовка на топ специалисти, това е част от обучението, каза Денков.
Важно е този план да не остане само на хартия, затова трябва да стъпим върху стратегиите, които имаме, много е важно да имаме национална визия, свързана с европейската, смята Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Според него възможностите ни са малки, затова е добре да се съсредоточим върху меките умения, също така бизнесът да се подкрепи и да се привлекат нови капиталови инвестиции, да се подготвят висши кадри и да се наблегне на функционалната грамотност.
Според инж. Пламен Панчев, основател на Тракия икономическа зона, бизнесът и науката и сега имат добро взаимодействие, както и бизнесът и държавата. Трябва да се наблегне на въглеродната неутралност, да се дигитализират административните услуги, да се развие по-добре инвестиционната среда.
Липсва ясното формулиране на проблемите и пречките за решаването им, нужна е повече амбиция, по-нови и смели реформи, които бързо да дадат резултат, каквито са изискванията на плана, заяви Лъчезар Богданов от ИПИ. Според него повече от средствата трябва да се дадат на бизнеса. "Всички си говорим да привлечем индустрии от Азия - ето сега може да се направи това, да се финансира трансфер на технологии, да се обучат кадри, а не да се построи път и канализация - това и сега го има и не е реформа. STEM обучението не трябва да са просто кабинети, а да се каже как това ще промени преподаването, как повече учители ще бъдат обучени и как ще се включат децата, които са заплашени от изключване", коментира Богданов.