Какво може да се случи, ако изборният резултат в САЩ бъде оспорен
Въпреки че още няма окончателни резултати от няколко спорни щата, които може да решат изхода от президентските избори в САЩ, президентът републиканец Доналд Тръмп обяви в сряда победа над своя съперник демократ Джо Байдън.
Тази преждевременна стъпка потвърди опасенията на демократите, изразявани от няколко седмици, че Тръмп ще се опита да оспори изборните резултати. Това може да предизвика голям брой съдебни и политически драми, в резултат на които изходът от изборите да бъде решен от някаква комбинация от съдилища, щатски политици и Конгреса.
Ето какви са различните начини изборите да бъдат оспорени:
СЪДЕБНИ ИСКОВЕ
Ранните изборни данни показват, че много повече демократи гласуват по пощата за разлика от републиканците. В щати като Пенсилвания и Уисконсин, които не започват да броят пощенските бюлетини преди изборния ден, първоначалните резултати изглеждаха в полза на Тръмп, защото там брояха пощенските бюлетини по-бавно. Демократите изразиха опасения, че Тръмп ще обяви победа още преди всички тези бюлетини да бъдат преброени, както и стана.
Изборен резултат с малка разлика може да доведе до съдебни искове във връзка с процедурите за гласуване и броене на бюлетините в ключовите щати. Жалби, подадени в отделни щати, може да стигнат до Върховния съд, както стана с изборите във Флорида през 2000 г., където републиканецът Джордж Буш-младши победи Ал Гор едва с 537 гласа, след като най-висшата съдебна инстанция в страната прекрати повторното преброяване.
Тръмп назначи Ейми Кони Барет за съдия във Върховния съд броени дни преди изборите, създавайки там консервативно мнозинство от 6 на 3, което може да облагодетелства президента, ако се наложи съдът да постанови решение при оспорвани избори.
"Ние искаме законът да се прилага по правилен начин. Затова ще се обърнем към Върховния съд. Искаме всякакво гласуване да спре", каза Тръмп в сряда, въпреки че избирателните закони в отделните щати изискват всички законно подадени бюлетини да бъдат преброени. В много щати това обикновено отнема дни.
ИЗБИРАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
Американският президент не се избира с мнозинство от националния вот. По конституция кандидатът, който спечели мнозинството от 538-те електори в Избирателната колегия, става президент.
През 2016 г. Тръмп получи по-малко гласове на избиратели от демократката Хилари Клинтън, но успя да си осигури 304 гласа в колегията срещу 227 за нея.
Кандидатът, който спечели масовия вот в един щат, по правило печели гласовете на всички електори от този щат. Тази година електорите ще се съберат на 14 декември, за да определят победителя.
Обикновено губернаторите потвърждават резултатите в своите щати и предоставят тази информация на Конгреса.
Някои учени обаче описаха сценарий, при който губернаторът и законодателното събрание в един силно оспорван щат представят два различни резултата от изборите. Фронтови щати, като Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин и Северна Каролина, имат губернатори демократи, а местните законодателни събрания са под контрола на републиканците. Според юристи при такъв сценарий не е ясно дали Конгресът следва да приеме представения от губернатора списък от електори или не.
Макар че повечето експерти смятат такъв сценарий за малко вероятен, съществува исторически прецедент. Контролираното от републиканците щатско законодателно събрание на Флорида обсъждаше дали да изпрати свои електори през 2000 г., преди Върховният съд да прекрати спора между Буш и Гор. През 1876 г. три щата назначават "дублиращи електори", което кара Конгреса да приеме през 1887 г. Закон за определяне на електорите.
Съгласно този нормативен акт всяка от камарите на Конгреса трябва да реши отделно кой от двата списъка с електори да приеме. В момента републиканците контролират Сената, а демократите - Камарата на представителите, но утвърждаването на електорите ще се извърши от новия състав на Конгреса, който ще положи клетва на 3 януари.
В случай на разногласие между двете камари, не е съвсем ясно какво се случва. Според закона предимство имат електорите, одобрени от "изпълнителната власт" на всеки щат. Много експерти тълкуват това в смисъл, че се има предвид губернаторът, но други отхвърлят тази интерпретация. Този закон никога не е бил проверяван или тълкуван от съд.
Една от експертните интерпретации е спорните гласове в Избирателната колегия изобщо да бъдат дисквалифицирани, т. е. да се намали съставът на колегията. Въпросният закон обаче не изяснява дали в такъв случай изборът на президент все още ще изисква 270 електорални гласа (мнозинство от общия брой от 538) или мнозинство от оставащите гласове. Ако по тази логика се стигне до оспорване и изключване, например, на 20-те електорални гласа на Пенсилвания, въпросът е дали ще президентът ще може да бъде избран с 260 гласа, което ще бъде мнозинство от останалите 518.
Страните по спора могат да се обърнат към Върховния съд да намери изход в случай на задънена улица в Конгреса, но не е сигурно дали съдът ще пожелае да решава как Конгресът следва да брои електоралните гласове.
"ИЗВЪНРЕДНИ ИЗБОРИ"
Ако бъде решено, че никой кандидат не си е осигурил мнозинство в Избирателната колегия, тогава се задейства процедура съгласно 12-ата поправка в Конституцията на САЩ, известна като "извънредни избори". Според нея президентът се избира от Камарата на представителите, а вицепрезидентът - от Сената.
Разликата е, че делегацията на всеки щат в Камарата на представителите получава 1 глас. В момента републиканците контролират 26 от 50-те щатски делегации, а демократите - 22. Една делегация е разделена с равен брой републиканци и демократи, а още една се състои от 7 демократи, 6 републиканци и един либертарианец.
В Сената всеки сенатор гласува индивидуално за вицепрезидент.
Тази процедура се задейства при патова ситуация в Колегията - 269 на 269 гласа. Има няколко варианта, при които може да се стигне до такова положение след изборите вчера.
Всяко оспорване на изборите трябва да бъде разрешено в строго определен краен срок - 20 януари, когато съгласно конституцията приключва мандатът на сегашния президент.
В съответствие със Закона за предаване на президентската власт, ако Конгресът дотогава все още не е обявил нов президент или вицепрезидент, председателят на Камарата на представителите ще стане временно изпълняващ длъжността президент. Понастоящем това е Нанси Пелоси, демократка от Калифорния.