Певицата Алма спи с плюшената миеща се мечка Ракуни
Едва на 15 г. тя пуска първата си песен - Perfect, която светкавично се превръща в хит в нашия ефир. На 17 г. вече е с пет сингъла зад гърба си, награда “Дебют на годината” и номинация за изпълнителка на годината на наградите на БГ радио. И въпреки че се занимава с музика от малка, до първото парче стига съвсем случайно. Пуска в социалните мрежи свои кратки видеа, в които пее и свири на китара. В началото ги гледат само приятелите ѝ, но постепенно стигат до все повече хора. И един ден майка ѝ Саня Армутлиева ѝ звъни, за да ѝ каже, че румънски продуцент я е гледал и бил много впечатлен. Така се стига до първата песен, която създават в Румъния. Освен майка ѝ Саня Армутлиева, която е шефка на “Вирджиния рекърдс”, баща ѝ също работи в музикалния бизнес. Тим Доудъл от много години е в екипа на световния промоутър “Лайф Нейшън”. Преди няколко години той заминава да прави докторантура в Берлин и Алма се мести с него, за да учи там. След това младата певица обаче продължава образованието си в Англия, където живее по-голямата ѝ сестра Маргарита. Саня пък не може да се премести за постоянно в Берлин заради музикалната си компания и се налага цялото семейство често да пътува из Европа, за да могат да се виждат.
Преди броени дни Алма пусна най-новата си песен My Mama Told Me (“Мама ми каза”), която разказва за бунта на младостта и за грешките, които младите хора правят, докато търсят своята идентичност. Талантливата изпълнителка прави парчето заедно с Павел Николов, а видеото към него снимат в празно училище.
Любов от пръв поглед
Спомням си, че когато бях на 12, с майка ми отидохме да пазаруваме в един хипермаркет. Близо до входа видяхме цяла купчина огромни плюшени миещи се мечки. Толкова ми харесаха, че помолих майка ми да ми купи една. Тя не ме взе на сериозно и отмина с бърз коментар, че това е последното нещо, което ми трябва. Догоних я и пак я помолих и тя, смеейки се, се върна, взе една миеща се мечка и я хвърли в количката. После в колата не спряхме да се смеем как може да се влюбя от пръв поглед в плюшена миеща се мечка… До днес съм влюбена в нея, има си име – Ракуни. У дома винаги е до главата ми, когато спя, и често се събуждаме прегърнати. Тя е голяма колкото възглавница и е толкова мека…
Пиано
Пианото се появи вкъщи още когато бях малка. Първо ми беше досадно всяка седмица да имам уроци, но в един момент пианото се превърна в моето бягство. Сега в училище при всяка възможност отивам в музикалния департамент и се затварям в някоя от стаите с пиано, за да посвиря и да поддържам доброто си настроение.
Телефон
Телефонът е любим предмет, защото през него слушам музика всеки ден, а без музика не мога. С телефон започнах да снимам малките видеа, в които свиря на китара и си пея любими парчета. Заради тези видеа започнаха да ме забелязват и музиката стана още по-важна част от живота ми. Телефонът е и толкова важната връзка с любимите ми хора, защото съм сама в Англия от година и половина.
Плюшен бял заек
на 15 години
Спомням си, че много исках бял заек за Коледа. Саня ми е разказвала историята как буквално в последния момент, на Бъдни вечер, препуска из детските магазини за играчки, търси бял заек, който да прилича на истински, и никъде не намира. Отказала се повече да търси бял заек. Прибирайки се обаче, решила да влезе в един детски магазин буквално от другата страна на булеварда, близо до който живеем. И там я чакал той – любимият ми бял заек, наистина почти като истински. Така се сдобих с Рабити (rabbit означава на английски заек). С баща ми играехме игра, докато ме приспиваше – кой от двама ни Рабити обича повече. Сега така се смеем, като се сетим.
Първата ми
картина
Преди 4 години за първи път се опитах да рисувам с акрилни бои. Имаме семейни приятели, жената е художничка и поетеса и ми подари цял комплект. Пазя си тази първа картина и много я обичам. Оттогава не съм спряла да експериментирам с рисуването и да се изразявам чрез него.
Бебешко одеяло – светлосиньо
Това е одеяло, в което са ме завивали като бебе, едно такова светлосиньо и меко. Одеялото първо е било на сестра ми, за нея са го купили, но сякаш е чакало мен, защото, откакто се помня, го нося със себе си, където и да отида. То е комфорт, усещане за “у дома”, а когато отида на непознато място, то става по-добро и по-познато, когато извадя синьото одеяло.
Китарата на татко
Когато бяхме малки, баща ми всяка вечер сядаше пред вратите на стаите ни, които бяха една до друга, и точно на тази китара ни свиреше нежни мелодии, за да ни приспи. Това е един от най-красивите ми детски спомени. После ми подари китарата, защото поисках да се науча да свиря и тръгнах на уроци. С китарата открих как да правя свои версии на любими парчета, започнах да ги записвам и да ги качвам в инстаграм, но най-важното е, че с нея се научих да създавам свои собствени песни.