Парламентът прие прокурорите от ЕС да са със статут на национални прокурори
Статутът на европейските прокурори и на европейските делегирани прокурори да се приравнява на статута на националните прокурори, гласува парламентът с приети на първо четене промени в Наказателно-процесуален кодекс /НПК/.
Целта е те да могат в пълен обем да упражняват правомощията си по Регламент на ЕС и по действащия ВПК, посочва в мотивите си вносителят - Министерският съвет, предава БТА.
Европейските прокурори и европейските делегирани прокурори се оправомощават да изпълняват функциите на прокурора, като се гарантира тяхната независимост, според приетите допълнения в кодекса.
В случай на започнало разследване или на прекратяване на наказателно производство от европейския делегиран прокурор националната прокуратура няма да има правомощия за контрол върху решението. Той ще бъде в обхвата на правомощията единствено на наблюдаващия европейски прокурор в съответствие с вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура.
Процесуалната стойност на извършените действия от компетентен орган на Европейската прокуратура се приравнява със стойността на тези, извършени от български орган, като е предвидено европейският прокурор и европейските делегирани прокурори да могат да упражняват функции като орган на досъдебното производство по дела, подсъдни на компетентния специализиран наказателен съд.
Предвижда се в Наказателния кодекс да се създаде квалифициран състав на престъплението "изпиране на пари", когато е извършено от задължено лице по Закона за мерките срещу изпирането на пари или негов служител или работник при/или по повод изпълнение на задълженията произтичащи от закона.
В Закона за съдебната власт/ЗСВ/ да се създаде правна възможност за публичен достъп до информацията, която се съдържа в Единната информационна система за противодействие на престъпността и има характер на обществена информация, записа парламентът.
Отбеляза се, че средствата за изпълнение на законопроекта се осигуряват по бюджета на Европейската прокуратура.
ГЕРБ и БСП влязоха в спор най-вече за критериите за избор на делегирани прокурори от България и неговата прозрачност.
Корнелия Нинова от левицата отбеляза, че европейските средства ще са още по-важни през следващите години за възстановяване от ковид-кризата. Европейските прокурори ще се занимават именно с харченето на средствата от ЕС, важно е как ще изберем безспорни авторитети, свободни от зависимости магистрати, как ще гарантираме техния прозрачен избор - предложението на МС е "никак", коментира тя.
Този законопроект представлява опасност прокурорите да се излъчат непрозрачно, но най-големият проблем е недоверието към политическата и съдебната система, продължи Нинова. По думите й, начинът на избор ще засилва недоверието и евроскептицизмът у сънародниците ни.
От ГЕРБ припомниха времето, когато, заради корупция и нарушени процедури по обществени поръчки, бяха спрени средствата от европейските фондове за България.
Пари бяха спрени по ИСПА, за строителството на АМ"Люлин", за Летище-София, за "Дунав мост"2, изброи Десислава Атанасова.
Вие ли ще ми говорите за липса на доверие към правителството, това са неоспорими факти, които, макар и като опозиционен лидер, сте длъжна да коментирате от трибуната и като държавник, ако имате намерение да сте такава, да отчетете, обърна се тя към Нинова. Атанасова подчерта, че парите по еврофондовете са били възстановени при управлението на Бойко Борисов.
Това, което виждам в настоящето, е чекмедже, пълно с пари, и пистолет до главата на премиера, за да ги пази, отговори Нинова.
Предлаганите промени са постни, недостатъчни, ще създадат проблеми при прилагането им, коментира и Крум Зарков от БСП. Според него най-големият въпрос е свързан със Закона за съдебната власт и с начина, по който ще се избират хората, които ще ни представят пред европейския главен прокурор. Предвижда се чрез министъра на правосъдието да се уведомява европейския главен прокурор за номинациите - на какви критерии трябва да отговарят тези хора като се има предвид, че в европейския регламент са доста общо разписани, отбеляза Зарков. Той смята, че не само прокурорската колегия трябва да избира кандидатите за европейски делегирани прокурори и те може да са от друга част на съдебната система - съдии, следователи. БСП ще предложи този избор да е от пленума ва ВСС с квалифицирано мнозинство.
Красимир Ципов от ГЕРБ обърна внимание, че страните-членки определят кандидатите, а самата европейска прокуратура ги назначава. Т.е. в този законопроект уреждаме процедури за определяне на кандидати, а не европейски делегирани прокурори, подчерта той. И добави, че съдии и прокурори също ще могат да бъдат предлагани в зависимост от атестацията им. Ципов смята, че би могъл да се уточни броят на излъчените кандидати за делегирани прокурори, но това пък би могло да бъде ограничение за нас.
Христиан Митев от "Обединени патриоти" коментира, че предлаганите промени в НПК в абсолютно достатъчна степен гарантират независимостта на делегираните европейски прокурори, те няма да се подчиняват на българския главен прокурор, а на службата на европейския прокурор. По думите му, фигурата на европейския прокурор е нова и няма практика по процедурата на подбор в европейските страни, затова и не е редно НПК и ЗСВ да включват подробни текстове,защото няма как да бъдат предвидени всички казуси.